Не е пресилено: България може да остане без медици | Новини и анализи от България | DW | 01.03.2017
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Не е пресилено: България може да остане без медици

Тази тенденция се наблюдава от години: българските медици масово напускат страната в търсене на по-добри условия някъде в чужбина. Какво означава това за България и нейното население? Двама водещи експерти бият тревога.

Неотдавна ректор на медицински университет се похвали пред медиите, че системата на медицинското образование в България можела да се сравнява единствено с „Бръшляновата лига“ в САЩ. В тази лига, както е известно, са включени осем елитни американски университета, прочути с отличното си академично образование и с високите критерии за прием. Но колкото и добро да е медицинското образование в България, фактът си е факт: българските медици масово напускат страната в търсене на по-добри условия на труд някъде в чужбина. И Еврокомисията обърна внимание на този проблем в зимния си доклад за макроикономическите дисбаланси в България. В раздел „Здравеопазване” Брюксел констатира, че „всяка година, според Българския лекарски съюз, броят на лекарите, които емигрират, възлиза на почти 90 на сто от завършващите медицина“. В изводите си Брюксел отбелязва още, че „недостигът на медицински сестри (чийто брой и бездруго е много под средния за ЕС) представлява значителен проблем, особено в светлината на емиграционните тенденции“.

България - инкубатор на медици за износ?

Според председателя на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Венцислав Грозев, данните на ЕК са по принцип верни, но с уточнението, че в бройката лекари, напускащи България, влизат не само току-що завършили медици, а и много лекари с вече придобита специалност. Около 650 дипломирани лекари излизат годишно от българските медицински университети, 450 от тях напускат страната, пояснява д-р Грозев и добавя: „Тази бройка включва и специалисти - и тъкмо в това е сериозният проблем. Защото става дума за подготвени медици, защитили вече своята специалност, изградени като добри терапевти, които обаче се реализират извън България. Това определено поражда тревога", посочва председателят на БЛС. И прогнозира, че ако тази тенденция се запази, през следващите няколко години българското здравеопазване ще се сблъска с нерешим проблем.

Редакцията препоръчва

Сходна е ситуацията и с другите кадри в системата на здравеопазването. Според Милка Василева, председателка на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, в кадрово отношение българското здравеопазване вече се намира в критично състояние - заради недостатъчния брой медицински сестри, акушерки и други специалисти в областта на здравните грижи. „Проблемът е много сериозен, тъй като броят на лечебните заведения непрекъснато се увеличава, а основната група медицински персонал, който работи в тях, реално намалява“, казва Василева и обяснява, че българските медицински сестри, акушерки, рентгенови и медицински лаборанти получават много добра квалификация. „Тяхното медицинско образование отговаря изцяло на Европейската директива за признаване на професионалните квалификации, което означава, че тези кадри лесно могат да си намерят работа във всяка европейска държава. И те го правят“, казва Василева.

Има ли кой да лекува българите?

„Ако не променим условията и не създадем предпоставки, които да мотивират медиците да остават в България, през следващите 5-6 години ще се изправим пред огромен проблем”, казва на свой ред д-р Грозев и припомня, че към момента средната възраст на лекарите в България възлиза на около 55 години. Подобни цифри споменава и Милка Василева от Асоциацията на професионалистите по здравни грижи - средната възраст на медицинските сестри е 53 години, а при акушерките - 51 години. „Ако не се увеличи броят на студентите в специалностите по здравни грижи и не се направи всичко възможно за тяхното мотивиране да останат в България, положението може да стане изключително сериозно”, предупреждава Василева и добавя: „Нужен е цял комплекс от действия, но задача номер едно е подобряването на заплащането на сестрите и акушерките”.

Д-р Грозев посочва на свой ред, че незабавно трябва да се коригира наредбата за получаване на специализация, както и да се осигури финансово трудът на младите лекари. „Така младите колеги ще знаят, че през своята професионална кариера ще бъдат обезпечени материално, в резултат от което ще могат да съсредоточат вниманието си основно върху лекуването на своите пациенти. Същото важи и за другите медицински кадри - медицината все пак е екипна дейност", посочва д-р Грозев.

Според данни на Асоциацията на професионалистите по здравни грижи, най-много български медицински сестри работят във Великобритания, следвана от Испания, Италия, Германия и Швейцария. А д-р Грозев от БЛС посочва Германия като най-предпочитаната от българските лекари държава. „Дали колегите ни някога ще се върнат - това е тяхно лично решение. За нас остава само да се надяваме“, заключава д-р Грозев.

Подобно съдържание

Реклама