Не е ли яко да си тъп? | Новини и анализи от България | DW | 07.12.2010
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Не е ли яко да си тъп?

Увлечени в шумни до фалцет скандали, пропускаме най-същностното: че поведението ни създава болната атмосфера, в която растат децата ни. Нахалството, простащината и цинизмът утре вече ще са житейското им кредо...

Повлечени от БГ-потопа

Повлечени от БГ-потопа

Коментар на Мирела Иванова:

Ученик от казанлъшкото училище "Екзарх Антим I" напсува и преби по време на час учителката си по география”. Из вестникНовинар

Какво се случи - и се случва с българските ученици в последно време? Природните или обществените потопи, които ни заливат, повлякоха и техните млади, неукрепнали и объркани души, та те се забунтуваха и развандалничиха? Децата ни си организираха собствени, тийнейджърски стихийни бедствия, групово и индивидуално, наместиха се агресивно в информационните емисии редом с другите разтърсващи новини и кратката коледна ваканция е само една от формалните причини...

Ein jugendlicher Sprayer steht mit einer Farb-Spraydose, im Jargon als Kanne bezeichnet vor einem Graffiti

Да си част от анархията

Четлив ли е знакът на бунта?

Същностен ли е бунтът на учениците или е само копнеж да не останат настрана от всеобщата българска анархия? Какво мислим ние, възрастните, родители и учители, по въпроса - стига да имаме достатъчно смелост да погледнем тревожността му право в очите, за да намерим колкото се може по-честен отговор.

Като начало не е зле да си дадем сметка, че на децата ни им е по-трудно, отколкото на нас. Те още не са изградили вътрешните си устои, нямат убедителни и за пред себе си дори възгледи, които да им дават кураж, не умеят да защитават правата си - а и кой ли им позволява. Кой изобщо е готов да ги чуе, да разговаря откровено с тях, да вземе под внимание мнението им, да се съобрази с индивидуалността и различието им?

Децата, с малки изключения, растат невъзпитани, оставени на самите себе си, уловени в капана на изначалната юношеска жестокост и трудната си възраст, назидавани пътьом и общо от съмнителни авторитети, недосегнати от високи ценности. Щат или не щат, врят и кипят всекидневно в безвкусния обществен бульон, сготвен не само от бг-управляващите, а и от все по-бедния и ожесточен учител, и от харизматичния квартален наркопласьор. Хоризонтът и светът на повечето български ученици, уви, са заключени между пушкома през голямото, шляенето из местния мол, воайорстването във Фейсбук и програмата на телевизия „Планета”.

Видовете неприложимост

У дома слушат скандалите или тревожните разговори на родителите си, криза на квадрат отвсякъде, в училище слушат музика, от рап и чалга до рок и хаус, все едно - предпочитат да обитават действителния и конкретен живот със слушалки в ушите, и ако някой си даде труда да надникне само в безумните им и непроходими учебници, ще проумее защо.

Schuhe

Какво им завещаваме?

Ще схване и антимотивациите им да са образовани, защото образованите и можещите тук и сега са неприложими екземпляри. Къде къде по-яко е да си тъп, нахален, агресивен, циничен, да си простак и гьонсурат, за да имаш перспективи в държавата-мащеха, в държавата-подслушвач и рекетьор, в държавата-мутра!?

Какво според вас ще се случи с ученика от Казанлък, пребил учителката си в час? Ще го преместят в друго училище. А с вандалстващите четиринайсетгодишни варненски момчета и момичета? Ще ги изпратят със специален автобус при министър Игнатов, за да дискутират с него. Винаги се действа формално и безмозъчно сякаш: или се търси „отърваване” от проблема и проблемните деца, или се вземат назидателни рестриктивни и ограничителни мерки.

Пиша всичко дотук с болка: от една страна е супер децата ни да не са стадо овце и да се бунтуват срещу несправедливостите, от друга - е до нелепост тъжно колко жалък е бунтът им, заради нищожната си цел... Но откъде и как да научат за големите, далечни и високи цели, от кого?

Автор: Мирела Иванова, Редактор: Александър Андреев

Редакцията препоръчва

Реклама