Не е имало никакви ″полски лагери на смъртта″ | Новини и анализи от Европа | DW | 29.06.2018
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Не е имало никакви "полски лагери на смъртта"

Нерядко чужди медии наричат Аушвиц "полският лагер на смъртта". Казвал го е дори Обама. Затова Варшава реши да наказва авторите на подобни изказвания. Но след остри реакции от Израел и САЩ поляците дадоха на заден ход.

Намеренията бяха добри, но изпълнението беше лошо. Законът за Холокоста, приет от полския Сейм през февруари 2018, предвиждаше затвор за онези, които публично твърдят, че полският народ или полската държава носят отговорност за нацистките престъпления, извършени в окупирана Полша през Втората световна война. Имаха се предвид например онези грешни формулировки, използвани нерядко в германски и англосаксонски медии, в които лагерът на смъртта Аушвиц (Освиенцим) често е наричан "полският лагер на смъртта".

Редакцията препоръчва

Дори и Обама се обърка

Когато дори Барак Обама използва това понятие по време на една церемония в Белия дом през 2012, възмущението в Полша бе огромно. Повече от ясно е, че онези, които са писали речта на тогавашния американски президент, са употребили думата "полски" единствено като географско определение. Но в ерата на Гугъл и нищо незабравящия интернет подобни словосъчетания са повече от проблематични. Те са особено обидни за онези многобройни полякини и поляци, които по времето на нацистката окупация на Полша са спасявали евреи.

Мнозина от тях са заплащали дори с живота си за тази смелост. Защото в никоя друга окупирана от нацистите страна не е имало по-драконовски мерки срещу онези, които помагат на евреи. В Полша наказанието за подобна помощ е било едно: смърт. И то се е отнасяло не само към онези, които укриват евреи, но и за целите им семейства. Фактът, че болшинството от имената по "Алеята на праведните" в мемориала Яд Вашем в Израел, са полски, красноречиво доказва колко невероятна е била смелостта на полските граждани. Повече от ясно е, че изобщо не е имало никакви "полски лагери на смъртта", а само германски концентрационни лагери в окупираната от нацистите Полша.

Ако под забрана беше поставено единствено използването на спорното понятие, както в Германия например е забранено да се отричат престъпленията на Холокоста, едва ли щеше да се стигне до толкова ожесточен спор. Вместо това обаче в Полша избраха една твърде неясна формулировка, която събуди у мнозина израелци подозрението, че законът цели да запуши устата най-вече на онези съвременници на Холокоста, които говорят за полските колаборационисти. Защото такива хора несъмнено е имало - това също е част от историческата истина. Редом с благородните и смели поляци, е имали достатъчно други - подли и страхливи техни сънародници, които често пъти от страх, а понякога и от алчност, са помагали на германците да избиват евреи.

Но дори и това не променя факта, че цялата отговорност за варварската окупация и за престъпленията на Холокоста носи единствено нацистка Германия. Правилно беше, че бившият външен министър Зигмар Габриел, както и канцлерката Меркел недвусмислено припомниха този факт.

Бартош Дудек ръководи полската редакция на ДВ

Бартош Дудек ръководи полската редакция на ДВ

Остри реакции от САЩ и Израел

Реакциите на Израел спрямо полския закон още в началото бяха много емоционални. След като и американското външно министерство недвусмислено разкритикува закона, а полско-американските отношения на най-високо равнище бяха замразени, правителството във Варшава се оказа под силен натиск. Толкова силен, че управляващите в Полша сега са решили да премахнат онези пасажи в текста, в които се говори за наказателно преследване на нарушителите. И то - без да изчакат решението на Конституционния съд, който бе сезиран от президента да провери законосъобразността на текстовете.

Корекцията със сигурност ще заглади конфликта на Полша с Израел и САЩ. Но независимо от това, че полските съдилища няма да налагат наказателни присъди, си остава задължение на всички да употребяват единствено и само исторически коректни и недвусмислени понятия. За журналистите и политиците това и бездруго би трябвало да се разбира от само себе си.

Реклама