Не дразнете Ердоган. Нито Путин. | Новини и анализи от България | DW | 03.08.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Не дразнете Ердоган. Нито Путин.

Драмата на София: ако дразни Путин, той ще ѝ спре газа; ако не е с Ердоган, той пък може да пусне мигрантите. Реална ли е наистина втората опасност, независимо че т.нар. балкански маршрут отдавна е затворен?

„Изнудване“ – така германският вицеканцлер Зигмар Габриел определи подновеното настояване на Турция за отмяна на визите с ЕС след вълната от репресии, последвали неуспешния опит за преврат. „От Турция зависи дали ще има либерализиране на визовия режим", предупреди той и добави, че Германия и Европа няма да допуснат да бъдат изнудвани.

Подобна позиция зае и австрийският външен министър Себастиян Курц. Пред австрийската агенция АПА той нарече „рекет“ и „шантаж“ заплахите на турския си колега Мевлют Чавушоглу, че Турция щяла да анулира споразумението с ЕС за бежанците, ако Анкара не получи срочно визовите облекчения.

Редакцията препоръчва

Непосредствено след потушаването на опита за преврат в южната съседка на България, премиерът Борисов обяви по телевизията, че споразумението между ЕС и Турция не се спазва и призова местните политици да бъдат особено предпазливи, когато говорят по темата. „Ние трябва да бъдем по-внимателни в изказа, защото трябва не само да запазим комуникацията, а да направим така, че те да спазят своя ангажимент да не ни залее бежанска вълна", каза Борисов. А тези дни, след телефонен разговор с германската канцлерка Ангела Меркел, той спешно издейства европейска помощ от 6 милиона евро за „защита на границата“ и обеща и още финансиране - за завършване на 230-километровата ограда с Турция.

"Трябва да се вдига шум“

Тази трескава активност поставя въпроса дали все пак българските страхове от изпускане на миграционните вълни от Турция са оправдани, след като т.нар. балкански маршрут отдавна вече е затворен?

„Да, трябва да се вдига шум, иначе няма да ти обърнат внимание“, казва за ДВ анализаторът от Центъра за изследване на демокрацията Тихомир Безлов. Подходът на България в това отношение е подобен на гръцкия: ЕС плаща двойно и тройно на Гърция за всичко, което тя прави за охраната на своите граници. "В България сме относително по-скромни - чак миналата година дойдоха по-сериозните помощи в тази посока“, припомня експертът.

Според него преминаването през България вече е доста сложно, а при наличието на ограда и засилена охрана минаващите могат да са десетки на ден, но стотици - едва ли. Подобно на Унгария и Австрия, България също прилага тактиката да залавя промъкналите се нелегално хора и да ги извозва обратно към съответната съседка.

Загражденията на българо-турската граница

България изгражда телена ограда по границата си с Турция

„Естествено, някои успяват да преминат, и това ще продължава. Вярно, струва им скъпо, но това е надеждата на мигранта - да се добере колкото е възможно по-близо до Запада. А България и Сърбия са по-близо до заветната цел, отколкото Турция, нали? Затова процесът ще продължи. Той няма да спре нито с края на войната в Сирия, нито с каквито и да е споразумения със съседите“, убеден е Безлов.

Сърбия втвърдява позициите си

Докторът по най-нова история Бисер Банчев от Института по балканистика към БАН е на друго мнение. Според него Турция може да създаде голям мигрантски проблем за България и Гърция. „Херметично запечатани са само границите между Сърбия и Хърватия и между Сърбия и Унгария. Румъния и Албания са странични бежански коридори, а човешкия поток през България и Македония към Сърбия продължава да тече, но това далеч не е типичната сезонна миграция. Просто приливът е предизвикан от затварянето на унгарската граница. Кризата в Турция не увеличава, нито намалява потока, който е постоянен и просто не спира“, отбелязва балканистът. Неговата прогноза е, че Хърватия и Унгария ще останат твърди в защитата на границите си, от което следва, че натискът върху България и Гърция ще бъде най-силен.

Бежанци на турско-българската граница

Бежанци в района на турско-българската граница

Друго тревожно обстоятелство е това, че Сърбия също окончателно може да затвори границите си. Досега тя не си позволяваше да демонстрира твърда позиция към съседки от ЕС, но след като на 18 юли бяха отворени две нови преговорни глави, в т.ч. „Правосъдие, свобода и сигурност“, Белград изрази гласно недоволството си от пропускливостта на българските граници. "Така натискът към България и Гърция се засилва и откъм запад“, казва Банчев.

Политика и лично приятелство

Тихомир Безлов е склонен да интерпретира приглушената политика на София към Анкара с историята в личните контакти между Борисов и Ердоган, които датират още от времето на първото правителство на ГЕРБ. „Спекулира се, че още тогава между двамата е имало договореност за разцепване на ДПС - особено след коментарите на Ердоган, че това е партия под влиянието на руските служби. С оттеглянето на Доган и идването на Местан начело на ДПС българо-турските отношения като че се подобриха – все пак турският президент и екипът му дадоха доверието си на новия лидер на ДПС", коментира Безлов.

Тихомир Безлов

Тихомир Безлов

След отстраняването на Местан обаче тези отношения отново се изостриха и тогава Бойко Борисов отказа да вземе страна. Сега партията ДОСТ на Лютви Местан може да се регистрира, а проучванията сочат, че тя дърпа към себе си доста от електората на ДПС, в това число и от живеещите в Турция български изселници. "Събитията там вероятно ще накарат тях и близките им в България да гласуват срещу ДПС, а подобрените отношения между Русия и Турция едва ли ще променят отношението на Ердоган към ДПС“, прогнозира анализаторът от ЦИД. Според него България е твърде незначителна, за да бъде мост между Турция и ЕС в спора за визите. „Ние сме периферия и най-често се опитваме да избягваме заемането на позиция – показателно беше въздържаното отношение на София към ситуацията в Турция. Или, казано в рамките на шегата, логиката е такава :„Ако дразним Путин, той ще ни спре газа, ако дразним Ердоган, той ще ни пусне мигрантите“, добавя иронично Тихомир Безлов.

Пазарлък до дупка

Ако не изнудва, Турция със сигурност ще води много сериозен пазарлък за визите. Това е в традициите на турската политика и тук не може да има изненада", твърди Бисер Банчев от БАН. Той очаква южната съседка на България да преговаря докато не извлече най-изгодните условия за себе си. И ако Анкара прецени, че е губеща страна в този пазарлък, тя със сигурност може да предприеме и драстични мерки, добавя експертът.

Реклама