Нечовешките условия в беларуските затвори | Новини и анализи от Европа | DW | 14.12.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Нечовешките условия в беларуските затвори

Навсякъде по света местата за изтърпяване на наказания са отблъскващи и страшни. Но в Беларус условията са нечовешки, жестоки и унизителни за достойнството на човека, е установил мониторингът на правозащитна организация.

Павел Сапелко е един от участниците в мониторинга на местата за изтърпяване на наказания в Беларус. В интервю за Дойче веле той разкрива подробности за унизителните условия в беларуските затвори.

ДВ: Какви са най-крещящите нарушения на човешките права на затворниците в Беларус?

Павел Сапелко: Трудно мога да отделя главното от второстепенното. Всичко е важно и взаимносвързано. Защото защитата срещу мъчения и жестокото нечовешко отношение са в пряка зависимост от това, дали затворниците могат да подават жалби или сезират компетентните органи.

На първо място говорим за гражданските права на затворниците. Храната, например, е социално-икономически въпрос, но може да бъде разглеждана също и като част от гражданските права. Затова и храната, която дават на затворниците, също е форма на жестоко или унизително отношение към изтърпяващите наказания.

Как се нарушават правата на затворниците

ДВ: Променя ли се ситуацията към добро или обратното - към по-лошо?

Павел Сапелко: В някои от местата за изтърпяване на наказания се забелязва известен прогрес. Но общата картина продължава да буди безпокойство.

Броят на затворниците в страната намалява и този факт би трябвало да бъде съпроводен от подобряване на условията в затворите. На практика има повече пари за храна и медицинско обслужване. Но ние не виждаме тенденция към подобряване на ситуацията. Има много свидетелства за това, че в една килия от 5 квадратни метра съжителстват трима затворника. Хигиенните условия са на много ниско ниво. Затворниците не могат да удовлетворяват естествените си нужди, нито да вземат душ в нормални условия. В килиите няма вентилация, канализацията е неизправна, няма питейна вода. Конструкцията на прозорците не предоставя нормално осветление, а това, което се нарича "санитарен възел", се намира в непосредствена близост до масата за хранене и мястото за спане.

Някои затворници свидетелстват, че понякога спят на т.нар. "сцена", тоест в клиия за 15 души на матраци спят само осем човека, а останалите са принудени да лежат на бетонния под, защото матраците не достигат. В някои килии има плесен през лятото, а през зимата - гъбички. Медицинското обслужване е лошо и често ненавременно. Нарушават се и трудовите права на затворниците. Месечната заработка е 3,5 долара. От тази сума обаче 2,3 долара отиват по сметката на затвора за комунални услуги.

Тези изводи в мониторинговия доклад се базират не само върху проучвания в обикновените места за изтърпяване на наказанията, но и в специалните затвори за непълнолетни и в лечебно-трудовите профилакториуми, където наркоманите и алкохолиците също биват държани като затворници.

Контролът е само формален

ДВ: Смята се, че в Беларус няма обществен контрол върху местата за изтърпяване на наказанията. Но формално такъв контрол съществува в лицето на обществени наблюдаващи комисии (ОНК).

Pawel Sapelko

Павел Сапелко

Павел Сапелко: Ключовата дума тук е "формално". В ОНК влизат представители на обществени организации, регистрирани в Беларус. Само в една комисия в Могильов обаче участват и правозащитници. В най-добрия случай в ОНК влизат представители на женски, религиозни организации или на ветераните. Те обаче не могат да упражняват реален контрол. Обичайно докладите на ОНК и кореспонденцията на затворниците се цензурират.

ОНК няма право да приема жалби и не може да посещава определени затвори без предизвестие и разрешение от затворническата администрация. Комисията не може да се среща и говори със затворниците в нормални условия, тоест в помещение, което не се подслушва. Де юре правата на тези комисии са орязани и те, дори и да искат, не могат да променят нищо. В техните доклади няма информация за открити нарушения. Комисията например е посетила затвор №1 в Минск след смъртта на един затворник. Никъде в доклада на комисията обаче това не се отбелязва.

ДВ: Значи по отношение на контрола ситуацията се влошава...

Павел Сапелко: Да. По-рано например представители на Беларуския Хелзинкски комитет посещаваха затворите и някак си помагаха на затворниците. Днес повечето регистрирани организации в страната ще отговорят, че ОНК се явява като единствена форма на обществен контрол. На правозащитния център "Весна" му е отказана регистрация в Беларус. Затова няма смисъл дори да се опитваме да влезем в тази комисия.

Лично аз съм пробвал да получа разрешение да посетя не затвор или трудова колония, а детско затворническо общежитие за правонарушители на възраст между 11 и 18 години. При това тези общежития са подчинени на Министерството на образованието, а не на вътрешните работи. Уверявах, че целта ми е да видя столовата, спалните, помещенията за реадаптация и изолаторите. Исках да видя как са облечени тези деца. Но ми беше отказано.

ДВ: Как тогава осъществявате мониторинг?

Павел Сапелко: Най-изпитаният способ са системните интервюта с 10 бивши затворници от всеки затвор. Ако техните показания съвпадат и се потвърждават от кореспонденцията им с роднини и държавните органи, нямаме основание да се съмняваме в достоверността им.

* Павел Сапелко е един от авторите на мониторинговия доклад на Правозащитния център "Весна" за условията в беларуските затвори и другите места за изтърпяване на наказания

Редакцията препоръчва

Реклама