Нефт, кобалт, мед: Афганистан крие сензационни природни богатства | Новини и анализи по международни теми | DW | 20.08.2021
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

От света

Нефт, кобалт, мед: Афганистан крие сензационни природни богатства

Доскоро талибаните печелеха от търговията с опиум и хероин. Сега войнствените ислямисти владеят цялата страна, а в нейните недра се крият несметни природни богатства. Страни като Русия и Китай вече се готвят за бизнес.

Американски военни експерти и геолози стигат до извода, че Афганистан притежава подземни богатства на стойност от почти 1 трилион долара (850 милиарда евро) - желязо, мед, литий, кобалт и други редки руди и почви. През последното десетилетие повечето от тези ресурси останаха недокоснати поради продължаващото насилие в страната.

Ценни залежи

Междувременно цената на много от тези суровини се увеличи значително. Сегашното търсене на литий, който се използва за направата на батерии за електрически автомобили, смартфони и лаптопи, е безпрецедентно: бележи ръст от 20% годишно – при 5% до 6% годишен ръст допреди няколко години. В меморандума на Пентагона Афганистан е наречен „Саудитска Арабия на лития“. Там се прогнозира, че залежите от литий могат да се равняват с тези на Боливия, която притежава едни от най-големите в света находища на редкия метал.

Редакцията препоръчва

Глобалното икономическо възстановяване от пандемията оказва благоприятно влияние и върху стойността на медта, чиито залежи в Афганистан също са големи. Според някои оценки, в земните недра на Афганистан има 2 милиарда тона желязна и медна руда, освен това  злато и въглища, както и значителни количества на редки почви. Само залежите на суров петрол достигат 1,6 милиарда барела, а медодобивната промишленост може да генерира над една четвърт от общите приходи от минерални ресурси на страната.

Цялото това богатство е достатъчно да стабилизира афганистанската икономика и да направи страната една от водещите в света износителки на суровини, смятат американски експерти. Само в находището край Айнак има залежи от 700 милиона тона руда, най-вече малахит, чието съдържание на мед надхвърля това на чилийската суровина.

Китай не крие апетитите си

И докато Западът уверява, че няма да работи с талибаните, Китай, Русия и Пакистан вече се готвят за бизнес с войнствената ислямистка групировка и с това допълнително унижават САЩ и Европа, които се провалиха в Афганистан. Смята се, че Пекин, който е най-големият чуждестранен инвеститор в Афганистан, ще играе водещата роля в надпреварата за изграждане на ефективна минодобивна промишленост, с което би могъл да задоволи ненаситния си глад за минерални суровини. Един от металургичните гиганти – Китайската металургична корпорация (MCC) – вече си осигури 30-годишен лизинг за добив на мед в провинция Логар в Афганистан.

Високопоставени представители на талибаните се срещнаха миналия месец с китайския външен министър, след което изразиха надежда, че „Китай ще играе водеща роля във възстановяването и икономическото развитие на Афганистан. А Китай вече увери, че е готов да поддържа отношения на приятелство и сътрудничество“ с новите управници.

Узбекистан, Пакистан и Русия

Добив на литий в Айнак

Добив на литий в Айнак

Интерес за сътрудничество проявяват и съседните на Афганистан държави Узбекистан и Пакистан. По информация на англоезичното издание "Japan Times", има планове за изграждането на железопътна линия от Термез на афганистанско-узбекската граница до пакистанския град Пешавар, която ще преминава през Мазар-и-Шариф и Кабул. По тази линия могат да бъдат превозвани до 20 милиона тона товари годишно.

Узбекистан вече е изградил отсечката от Термез до Мазар-и-Шариф, която дори е пусната в действие. Останалите 573 километра от трасето до Пешавар преминават през планината Хиндукуш и прокарването му ще бъде скъпо и дълго начинание, тъй като трябва да бъдат изградени тунели.

Също и Русия има интерес да развива бизнес с Афганистан. Държавният газов концерн „Газпром“ от години разработва газовите находища по афганистанско-туркменската граница. Освен това руснаците имат планове за изграждането на три водноелектрически централи в региона, които биха могли да бъдат построени, в случай че новите управници решат да преговарят с бившите окупатори.