1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
Снимка: Fotolia/Carlson

Неприятната истина за еврофондовете

27 август 2013

Кога парите от Европа могат да задълбочават вместо да решават проблемите в икономиката? - Когато държавата прави така, че те да отиват при все по-малко на брой, затова пък все пò-наши хора. Аргументите - от Иван Бедров.

https://p.dw.com/p/19WSz

Осем фирми са получили две трети от обществените поръчки в строителството от началото на годината; 2% от фирмите печелят 98% от всички обществени поръчки; над 70 на сто от обществените поръчки са манипулирани в полза на един конкретен кандидат.

Цитираните факти са съобщени от официални институции. Всяко едно от тези числа поотделно би било достатъчно за диагностициране на проблема: свръхконцентрирана и координирана от държавата шуробаджанащина, в която парите отиват при все по-малко на брой и все пò-наши хора. Огромната част от тези пари всъщност идва по оперативните програми на Европейския съюз и, колкото и странно да звучи на пръв поглед, те систематично задълбочават проблемите в българската икономика, вместо да ги разрешават.

Асфалт, бетон и други

Най-видими са инвестициите в инфраструктура. Не случайно предишното управление ги бе избрало за своя емблема. Председателят на парламентарната комисия по регионално развитие Димчо Михалевски от БСП съобщи, че през първата половина на годината само осем компании са спечелили значително над половината от договорираните 2,4 млрд.лв. за строителство. Други стотици фирми в сектора са се задоволили с останалото. Това бе директна атака към бившите управляващи от ГЕРБ, които напълно очаквано отвърнаха с припомняне на т.нар. скандал „Батко и братко“: по време на предишното социалистическо управление през 2008 г. шефът на пътния фонд сключи директно с брат си договори за 120 млн.лв. и това провокира Брюксел да спре временно плащанията към България.

Сега управляващите обещават промени в обществените поръчки, за да решат най-после този проблем. Конкретните мерки все още не са представени, с изключение на ангажимента поръчките за работни облекла, обувки и чаршафи да бъдат възлагани само на специализирани предприятия и кооперации на хора с увреждания. Проблемът обаче едва ли ще бъде решен с единични популистки жестове и без ясното назоваване на проблема: непрозрачно управление в интерес на тесни групи.

Bulgarien Bündel Lew
Лъвският пай от обществените поръчки отива у едва 2% от фирмитеСнимка: BGNES

Стари новини

Съобщените от Михалевски данни са новина сами по себе си, но на практика не казват нищо ново за изкривената икономическа среда в България. Още преди година Сметната палата написа в свой официален документ, че между 70 и 85% от обществените поръчки на държавно и общинско равнище имат нарушения, които най-често са свързани с манипулиране на условията в полза на конкретен кандидат. Нищо не последва. Преди няколко месеца шефът на правителствения Център за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (БОРКОР) Елеонора Николова съобщи, че по техни данни 2% от фирмите в страната печелят 98% от обществените поръчки. Отново нищо не последва.

На фона на този ясно диагностициран проблем, политиците предпочитат да спорят за опаковката, а не за съдържанието. Вицепремиерът Зинаида Златанова, която отговаря за еврофондовете в кабинета на Пламен Орешарски, влезе в открит сблъсък с Томислав Дончев, който пък управляваше усвояването на европейските пари в правителството на Бойко Борисов. Но не за начина на усвояване и за отражението на тези пари върху българската икономика, а за количества – колко били договорени, с колко били повече или с колко били по-малко. Този разговор обаче интересува единствено тези, които държат кранчето по силата на държавните си постове, както и собствениците на онези само 2% от фирмите, които отново очакват лъвския пай. За останалите е без значение дали малката група избрани фирми ще получат с няколко процента повече или по-малко.

Bulgarien - Protest T-Shirt
Така се чувстват много хора в БългарияСнимка: BGNES

Нито с тях, нито без тях

Това положение усилва останалите негативни фактори за развитието на българската икономика. Разпределянето на европейските пари на наши хора на практика премахва конкуренцията, прави излишни иновациите, спира предприемчивите. На този фон дойде логично новината, че когато Западна Европа ще излиза от рецесията, България ще се движи в обратната посока - към рецесията.

Парадоксът с еврофондовете е, че колкото помагат на властта да покварява бизнес средата, толкова са и жизнено необходими – правителството пресметна преди година, че без тях едва кретащият над нулата икономически растеж щеше да е преминал в отрицателни стойности. А намеците, че европейските данъкоплатци не са много щастливи от това, което се случва с техните пари в България, стават все по-недвусмислени. Посланиците на Германия и Франция бяха достатъчно ясни в общото си писмо, но еуфорията покрай подкрепата за протестите засенчи следното изречение: „Доброто управление на страната е в интерес на всички българи. Но също така е в интерес и на всички европейци: в качеството им на данъкоплатци (около 40% от отпуснатите на България европейски фондове идват от германските и френските данъкоплатци)".

Предупреждението е ясно.

Автор: И. Бедров / Редактор: Е. Лилов

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Подобно съдържание

Подобно съдържание

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Рухнала сграда в Турция

Защо земетресението в Турция и Сирия е толкова опустошително

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ
Към началната страница