Непотърсените нацисти | Новини и анализи от Европа | DW | 09.11.2012
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Непотърсените нацисти

Не е тайна, че след краха на националсоциализма редица кадри на стария режим правят кариера по върховете на властта във ФРГ. Те са имали силно влияние и в тайните служби. Много от досиетата им обаче са "изчезнали".

На пръв поглед дебатът изглежда остарял, защото се води 67 години след края на наионалсоциалистическия режим. Но миналото винаги ни застига. Още повече, че неонацистки прояви не липсват и в наши дни. Съвсем наскоро прокуратурата повдигна обвинения срещу неонацисти, смятани за извършители на десет убийства на чужденци.

Осветляването на "кафявото" минало в германските министерства и държавни служби също не е приключило. В центъра на критиката, за кой ли път, са тайните служби. Както преди години, така и днес много депутати се възмущават от "изчезването" на важни досиета. Неизбежно са налага и подозрението, че по този начин някой потулва утежняващи вината информации или дори закриля извършителите на престъпления. Особено безславна роля в това отношение играе Външното разузнаване (BND).

Убийци под закрила

Незнайно как в края на 90-те години на миналия век изчезва досието на злокобния нацистки убиец Алоис Брунер. Висшият есесовец е бил дясна ръка на един от основните организатори на Холокоста - Адолф Айхман, който беше осъден на смърт в Ерусалим през 1961 година. Години наред Айхман си живее необезпокоявано в Аржентина, въпреки че външното разузнаване много добре е знаело къде се намира той. Службите са протегнали покровителствената си ръка и над "касапина от Лион" Клаус Барби, изпратил на смърт стотици френски евреи. И той, също като Айхман, се укрива през 60-те години на миналия век в Южна Америка. Нещо повече: в средата на 60-те години дори е бил агент на Външното разузнаване.

Adolf Eichmann

1961 година: Айхман по време на съдебния процес в Израел

Редица германски депутати се възмущават от факта, че досиетата на Барби, Айхман и други военнопрестъпници все още не са изцяло разсекретени. Аргументът, че това разсекретяване би "посегнало" на сигурността на тайните служби, едва ли е състоятелен, защото противоречи на обществените интереси. Още повече, че опасността от десен екстремизъм в Германия явно е била подценява в продължение на дълги години. Това стана ясно след поредицата убийства на чужденци, извършени от хора с неонацистка ориентация между 2000-та и 2007 година.

Външно министерство даде добър пример

Все пак има и добри примери за критично осветляване на миналото. През 2005 година тогавашният външен министър Йошка Фишер поръча на екип от историци да анализира връзките на външното министерство с престъпния нацистки режим. Анализът на историците Екарт Конце и Норберт Фрай излезе под заглавие "Службата и миналото" и предизвика широк отзвук сред обществеността.

Междувременно и други министерства и служби последваха примера на външното ведомство и стартираха проекти за проучване на нацисткото минало. Сред тях са Федералната криминална служба, Службата за защита на конституцията и Външното разузнаване. Критични наблюдатели обаче се опасяват, че тези разследвания ще бъдат "цензурирани". На учените, участващи в тях, е забранено например по време на работната фаза да правят каквито и да било публични изявления.

Автор: М. Фюрстенау, К. Цанев/ Редактор: Б. Узунова

Редакцията препоръчва

Реклама