(Не)очаквани атаки срещу съдебната реформа | Новини и анализи от България | DW | 09.07.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

(Не)очаквани атаки срещу съдебната реформа

Съвсем очаквано промените в конституцията бяха атакувани от един политико-съдебен лагер, в който централна роля играе Сотир Цацаров. Неочаквано е обаче поведението на хората, които са уж защитници на съдебната реформа.

Коментар от Полина Паунова:

След над осем месеца обяснения за важността на съдебната реформа и нужните (за да стартира тя) промени в конституцията, петата поправка в основния закон зацикли. Дирижирано атакувани от оста главен прокурор, Висш съдебен съвет и Върховен административен съд, както и от прилежащите към тази ос партии, предлаганите текстове претърпяха първо поражение в Народното събрание, след като нарочно създадената комисия ги отхвърли във вторник.

Въпреки това до края месеца конституционните промени ще влязат за обсъждане в пленарна зала. Ресорната комисия обаче ще предложи на народните представители да ги отхвърлят. Подобен изход е наистина твърде вероятен, но не заради формалното становище на парламентарното звено, а заради два други фактора - яростната съпротива на определени кръгове и липсата на заинтересованост от страна на онези политически фигури, които уж подкрепят реформирането на съдебната система.

Дирижираната съпротива и нейният диригент

„Един яростен противник на реформата заяви, че съпротивата срещу предложените промени е повсеместна, което е дълбоко невярно. Съпротивата е концентрирана в определени институции, тя е централизирана и дирижирана", каза в интервю за „Дневник” адвокат Емилия Недева от Асоциацията за европейска интеграция и права на човека. Кой обаче участва в тази дирижирана съпротива? И кой я ръководи?

Bulgarischer Generalstaatsanwalt Sotir Tsatsarov

Главният прокурор Сотир Цацаров

Основна фигура в лагера на противниците е главният прокурор Сотир Цацаров, който разполага и с най-сериозен неформален ресурс за натиск върху представители на ВСС, зависими магистрати и водещи политици. Отрицателна позиция заявиха също председателят на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев и мнозинството от членовете на ВСС. В този лагер се оказа и новоизбраният главен съдебен инспектор Теодора Точкова. Тяхната теза, подкрепяна и от ДПС, БСП, „Атака” и партията на Първанов, е, че за да бъдат прокарани конституционните промени, е необходимо свикване на Велико Народно събрание.

Според редица специалисти по конституционно право, разписаните текстове могат да се приемат и от това, обикновено Народно събрание. А както обясни правосъдният министър Христо Иванов, без петата поправка в основния закон няма как да започне съдебната реформа. Защото тъй важното разделяне на Висшия съдебен съвет на две квоти - съдийска и прокурорска - може да се случи именно там.

Министър Иванов каза и друго: че Сотир Цацаров, който оглави атаките срещу реформата, ползва ВСС, „за да решава свои задачи“. Само няколко часа след това изявление от прокуратурата съобщиха, че са разпоредили пълна проверка на всички обществени поръчки на ведомството. Формалният повод е журналистическа публикация, чийто автор е репортер на име Калоян Стоев. Оказа се обаче, че въпросният журналист е непознат на гилдията, а съмненията, че този човек не съществува, стават все по-натрапчиви.

Подобно поведение на държавното обвинение буди поредица от вече задавани въпроси. Един от тях, разбира се, е какво ли щеше да се случи, ако предлаганата реформа на прокуратурата беше още по-радикална, а не така щадяща, както е към този момент.

В публичното пространство обаче е пределно ясно, че взаимният задкулисен контрол между прокуратурата, ВСС, ВАС и споменатите по-горе партии е и ще бъде в основата на всички опити за блокиране на реформата, с цел да се запази статуквото на взаимни услуги между политическа и съдебна власт.

Къде са защитниците на реформата?

По-същественото в тази ситуация е друго. А именно, че хората, които са уж защитници на реформата, демонстрират пълна незаинтересованост. Именно отсъствието на двама депутати от Реформаторския блок и Патриотичния фронт доведе до превес на гласовете "против" конституционните промени по време на гласуването в парламентарната комисия, която обсъжда поправките в основния закон. Едва петима от членовете на комисията подкрепиха предложенията, шестима бяха против, а един се въздържа.

Редакцията препоръчва

Ако ПФ и РБ бяха в пълен състав, подкрепилите конституционните промени щяха да бъдат седем души и така поне формално щеше да бъде демонстрирана воля за реформа от страна на управляващите. Това обаче не се случи, а обясняваната от РБ необходимост от промени си остана само на думи. Когато т.нар. воля трябваше да бъде демонстрирана, представителите на Блока очевидно са имали по-важни занимания.

От друга страна партията мандатоносител ГЕРБ бе в пълен състав и гласува под строй „за“ конституционните промени. В същото време обаче е факт, че до този момент депутатите от формацията на Бойко Борисов не са инициирали нито веднъж преговори с опозицията, за да потърсят подкрепа за предлаганите текстове. Подобна позиция обещава само един развой на събитията - след неуспеха на реформата от ГЕРБ ще могат спокойно да обяснят, че каквото се е искало от тях е сторено, но - уви - суверенът така е подредил партиите в парламента, че те нямат достатъчно гласове, за да прокарат идеите си. Подобно твърдение, естествено, би звучало комично с оглед на факта, че хората на Борисов винаги успяват да намерят подкрепа от опозицията, стига да я потърсят. А и самият премиер напомни наскоро на коалиционните си партньори, че получава необходимите му гласове предимно от други партии.

(Не)очаквани събития

Така правосъдната реформа зацикли още при опита да се направят първи конкретни стъпки. А най-тревожното в случая е, че извън напълно очакваните атаки от страна на върхушката в системата и нейните политически „партньори“, тя се оказва под обстрела и на своите защитници.

Че „журналистът“ Калоян Стоев даде повод на Сотир Цацаров да се самосезира, е ход, който не е неочакван; че ДПС иска Велико Народно събрание за конституционните промени, също не е неочаквано; че ВСС и ВАС възприемат тезите на главния прокурор - и това не е неочаквано; не бяха неочаквани и гласовете срещу конституционните промени. Напълно неочаквано обаче е, че най-големите защитници на реформата изглеждат недостатъчно заинтересовани от нея. И имат по-важна работа, когато се гласуват първите стъпки в тази посока.

Подобно съдържание

Реклама