Нека си признаем: Западът се нуждае от Иран | Новини и анализи по международни теми | DW | 22.11.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Нека си признаем: Западът се нуждае от Иран

Защо саудитското кралско семейство да е по-добър партньор за Запада от иранските молли? Не е ли време Западът да спре да се опитва да превъзпитава Иран и вместо това да признае, че се нуждае от него? Коментар на Р. Шак.

Ядрените преговори с Иран в Женева продължават трети ден - с надеждата Иран да ограничи ядрената си програма, срещу което да бъдат облекчени наложените на страната санкции. Както и да се развият разговорите в Женева, още отсега е ясно, че има спешна нужда да се сложи точка на острата конфронтация. Западът има нужда от партньор като Техеран, защото цялата досегашна геополитическа стратегия, както и съюзническата политика на Запада в този регион се провалиха, смята коментаторът на Дойчландрадио Рамон Шак.

Пътеводната звезда на демокрацията не успя да озари този регион, а и "износът" на демокрация се оказа неефективен. Вместо това в рамките на Арабската пролет се сринаха режимите, които бяха съюзници на Вашингтон и на Европейския съюз, без от развалините да се зародят нови, прозападни системи.

Единствените съюзници, останали на разположение на Запада, се оказаха крале, шейхове и емири от Арабския полуостров. Но отношенията със Саудитска Арабия междувременно се помрачиха значително- нещо, което отдавна можеше да се очаква. И без друго контактите на страната със Запада бяха заредени с доста противоречия. Това е като "да спиш с дявола", казва по този повод бившият агент на ЦРУ Робърт Бер, имайки предвид скандалната обвързаност между саудитската монархия и американските петролни магнати.

Кой засипва Саудитска Арабия с оръжия?

Във Вашингтон и в Западния свят охотно си затварят очите, когато саудитските богаташи щедро финансират религиозно-фанатични учения като това на уахабитите или салафитите, помагайки им да се разпространяват по света. Нито окупацията на Бахрейн от саудитската армия, нито постоянните нарушения на човешките права в самата Саудитска Арабия предизвикват очакваната от мнозина буря на възмущение. Вместо това пустинната държава край Залива е засипвана с най-модерни западни оръжия.

Рияд всъщност води Запада за носа. Представя се за негов съюзник в борбата срещу общия враг Техеран, но зад гърба му тайно саботира западните инициативи в региона. Протежира - независимо дали в Ирак или в Сирия - както антишиитски, така и антиамерикански течения. От една страна се опитва да подтикне Вашингтон да събори режима на Асад, а от друга разпалва религиозни конфликти между сунитите и шиитите, които не могат да очакват нито мирно, нито демократично бъдеще.

Gespräche mit Iran über Atomprogramm in Genf

Лейди Катрин Аштън и иранският външен министър Мохамад Джавад Зариф по време на преговорите в Женева

Защо саудитците да са по-добри от моллите?

В контекста на тези обстоятелства възниква въпросът защо саудитската кралска фамилия да е по-добър партньор от иранските молли. Иран би могъл да бъде полезен като регионална сила. Например в Афганистан, където геополитическите интереси на Техеран и на Запада са сходни - например в борбата срещу талибаните или при изтласкването на радикалните ислямисти, които получават подкрепа и от някои саудитски източници.

Неочаквано Западът сега получава шанс да постигне напредък в сферата на разоръжаването в Средния изток. Нещо, което е негова стара цел. В Сирия пък предстои да бъде унищожен целият арсенал от химически оръжия. А с Иран може да се договори програма за мирно използване на атомната енергия, която да замрази опцията за създаване на атомно оръжие. Този подход би могъл после да се приложи и по отношение на атомните програми на някои други бурноразвиващи се страни.

Това несъмнено би осигурило на Техеран признанието, което той очаква да получи от Запада. Новият президент Рохани подсказа вече, че днешен Иран има сили и възможности да се изявява на международната сцена като рационален партньор на Запада, така че постепенно да се освободи и от оковите на западните санкции.

Това не е апел да се игнорира вътрешната нестабилност, породена от борби за надмощие, нито бруталността на иранския режим спрямо местното население или пък деструктивното влияние на Техеран над околните държави. В много по-голяма степен става дума за това да се гарантира, че страната няма да бъде подлагана на опити за някаква политическа или икономическа дресура.

Така Западът би получил много по-големи възможности да си сътрудничи с всички регионални сили от Средния изток, без да има нужда безкритично да се примирява с техните политически и религиозни системи. Така САЩ и ЕС най-накрая биха могли да заемат позиция спрямо Арабската пролет и нейните последици, която да остане валидна и в случай, че очакваният пробив не се състои.

Редакцията препоръчва

Реклама