Нека не се заблуждаваме: в Турция нищо не се е променило | Новини и анализи от Европа | DW | 17.02.2018
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Нека не се заблуждаваме: в Турция нищо не се е променило

Германският журналист Дениз Юджел, прекарал една година в турски затвор, бе освободен. Нека обаче не забравяме, че над 100 турски журналисти все още са зад решетките. А шестима вчера бяха осъдени на доживотен затвор.

Коментар на Инес Пол:

Познавам Дениз Юджел отдавна. В продължение на шест години работехме заедно почти всеки ден. Спорихме често за това коя да е водещата ни статия. Спорихме и за заглавията. И това не винаги ни доставяше удоволствие. Но винаги бяхме напълно отдадени на работата.

Научих много от Дениз. От неговата всеотдайност. Той е великолепен и смел журналист, пълен с оригинални идеи. Умее да описва прекрасно - в своя собствен, чувствителен, на моменти дори поетичен стил. Дениз обаче може и да се бунтува. Той знае много добре как да привлече вниманието. И да го задържи.

Това качество притежават и много от неговите приятели. Именно те бяха тези, които не престанаха да се борят за освобождаването му - организираха концерти на солидарност, автомобилни шествия из германските градове, демонстрации. И навсякъде носеха плакати, балони и тениски с хаштага #freeDeniz.

Хепиенд? Не съвсем.

Именно тази сила на обществения протест не позволи на германската политика да загърби своята отговорност в случая с Дениз Юджел. Очевидно и в нощта преди освобождаването му са се водили преговори на най-високо държавно ниво. Конкретният вид на сделката обаче не е известен на никого - поне засега. 

След една година и два дни, прекарани в затвора, Дениз Юджел най-после беше пуснат на свобода. Когато разбрах, не можах да сдържа сълзите си. Този свободен дух прекара толкова много дни и нощи зад решетките при строг режим!

Когато вчера се появиха първите снимки след освобождаването му, на които се вижда как Дениз прегръща любимата си Дилек под открито небе, вероятно мнозина са проронили сълзи. Защото болката е дълбоко изписана в лицето на Дениз. Той се е хванал като удавник за съпругата си, с която се ожени, докато беше в затвора.

Ines Pohl Kommentarbild App (DW/P. Böll)

Инес Пол

Разтърсващ хепиенд? Не съвсем. Защото при цялата тази радост и облекчение от неговото освобождаване не бива да забравяме едно: Дениз е само един от над 100 арестувани журналисти в Турция. И който си мисли, че с това решение турският президент Реджеп Ердоган започва нова ера на политическо разведряване, се заблуждава. Защото непосредствено след новината за освобождаването на Дениз Юджел стана ясно, че верните на Ердоган съдии са осъдили на доживотен затвор шестима турски журналисти. В този момент Дениз дори още не беше напуснал затвора.

Битката не бива да спира

Понеже тези хора не са германски граждани, това намалява възможностите на германското правителство да влияе по дипломатически път. За обществото обаче гражданството на тези журналисти не бива да стои на първо място.

Може би беше изненадващо, че през изминалата година толкова много хора се застъпиха за освобождаването на Дениз Юджел. С неговото освобождаване обаче тази битка не бива да спира. Защото по света над 300 журналисти и журналистки са в затвора, само защото са се борили за свободата на медиите. Някои от тях дори биват измъчвани.

И при цялата тази радост и облекчение особено днес не бива да забравяме следното: дори и само един журналист да е хвърлен в затвора заради своите критични статии, не бива да преставаме да критикуваме, не бива да преставаме да искаме от политиката да се намеси и да се бори за освобождаването му. Сигурна съм, че и Дениз си пожелава в момента точно това.

Реклама