Нежелани в собствената им страна | Начало | DW | 15.07.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Нежелани в собствената им страна

Татарите в Крим от самото начало бяха против руските претенции към полустрова. А сега очевидно понасят наказанието за тази своя съпротива. Новите управници подлагат на репресии и преследване татарите и техните лидери.

От анексирането на Крим насам 300 000 кримски татари са разкъсвани между надеждата и страха. Повечето от тях се обявиха срещу Русия и бойкотираха референдума за откъсването от Украйна. Напоследък политическите репресии срещу това мюсюлманско малцинство се засилват.

"Като етническа група ние сме нежелани за новите властници", обобщава положението председателят на кримско-татарския меджлис (парламент) Рефат Чубаров в разговор за австрийския всекидневник "Ди пресе". След като забрани на духовния лидер на кримските татари Мустафа Джемилев да влиза на територията на Крим, наскоро такава забрана беше наложена и на Чубаров - заради "екстремистка дейност", както бе заявено.

С това явно приключи "приятелският период" в отношенията с Русия. Преди референдума за откъсване от Украйна, Москва се опита да привлече на своя страна кримските татари с различни обещания, а след анексията парламентът в Симферопол излезе с декларация, гарантираща политическо представителство на кримските татари. В нея се казваше и това, че татарският получава статут на официален език на полуострова, наред с украинския и руския. На татарите беше обещана също финансова и правна помощ за възстановяването на техните имоти. През април президентът Путин дори публично призна репресиите срещу татарите по Сталиново време и обеща приемането на закон за реабилитацията на осъдените и интернираните. С това обаче приключи и цялата кампания за печелене на симпатии сред мюсюлманското малцинство на Крим.

Ксенофобия, дискриминация, репресии

Krim-Tartaren Gedenken in Kiew 17.5.2014

Кримски татари отбелязват 70- годишнината от насилственото им изселване от полуостров Крим

Междувременно зачестяват съобщенията за дискриминация, расистки мотивирани действия и ксенофобски прояви срещу представителите на това малцинство. Зачестяват и оплакванията на татари от циничното отношение на властите към тях. Дилавер Акиев, който е лидер на татарската младежка организация казва, че дискриминацията на религиозна основа се е превърнала едва ли не в ежедневие. "Тайните служби следят кой ходи често на джамия, с кого се среща, какво е било казано в проповедите. И всичко това се върши под предлог за борба срещу ислямистките секти", казва Акиев.

Властите в Крим напоследък често прибягват и до споменатите вече забрани за влизане на полуострова, налагани срещу лидери на общността на кримските татари. Освен средство за притискане, това вероятно е и един вид "наказание" за тяхната отрицателна позиция спрямо анексирането на Крим от Русия. Меджлисът на кримските татари призова за бойкот на референдума от 16 май, както и за бойкот на изборите за кримски парламент в средата на септември.

Руснаците "се чувстват като победители", твърди Рефат Чубаров. Затова и нямало диалог с новото правителство. Властите в Крим се опитват да дискредитират лидери на кримските татари и с обвинения в корупция, както и с твърдения, че подклаждали вражда между етническите групи на полуострова. По повод на един пожар в Симферополска джамия премиерът Сергей Аксьонов заяви, че по неговото убеждение, това било "провокация на кримските татари". И добави, че забрани за влизане в Крим ще бъдат налагани на всички онези, които "настройват едни срещу други хората от различно вероизповедение". Такива лица трябвало да бъдат "изолирани от другите по един или друг начин".

Редакцията препоръчва