Недодялан патриотизъм и сита журналистика | Новини и анализи от България | DW | 18.04.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Недодялан патриотизъм и сита журналистика

Изложбата в Лувъра, която осъществявала мечтата на Л. Живкова, не е българска, а тракийска. Български са само съпътстващите я артефакти: един уволнен хорист и манталитетът на командированите от държавата журналисти.

Коментар на Полина Паунова:

„България ще бъде представена в най-престижния музей в света. Споделяме възторг и опиянение. Това е прекрасно“. Тези думи принадлежат на водещ журналист в една от телевизиите и бяха произнесени по повод организираната в Лувъра изложба на Тракийското златно съкровище, която стана повод за поредната политико-медийна свада в държавата. Напълно очаквано, събитието бе съпътствано от поредица нелепи правителствени коментари - като откровението на премиера Бойко Борисов, че управлението е изпълнило мечтата на Людмила Живкова или размислите на Вежди Рашидов как той лично рекламирал България дори не бяха сред най-цветистите.

Трудът на българските археолози

Важно е да се подчертае, че експозицията не е "завладяла" целия музей, както бодро до неграмотност се опитват да представят успеха на „българската“ култура властници и командировани от държавата журналисти. Тя се помещава в едно от страничните крила на Лувъра; и да – чудесно е да бъде показан труда на родните археолози.

Защо говорим за археолози? Защото въпросната изложба не е показва български произведения на изкуството, а тракийски. Траките пък, макар и експлоатирани от Людмила Живкова до Вежди Рашидов, не са прародители на инак чудния ни народец. Те са индоевропейски племена, населявали съвременните територии на България, Румъния, Гърция, Турция и част от Македония. В този смисъл няма как изложбата да бъде „българска“, колкото и пъти министърът на културата да се опита да внуши това на клетата публика у нас, закопняла за патриотична гордост.

От тази гледна точка възхвалата на събитието като голямо държавно културно постижение е нелепо. И това е най-мекото определение за него. Дотук обаче с тракийското златно съкровище.

Цената на културата и журналистиката

Изложбата в Лувъра и делегацията, заминала с нея, за да се порадва на екскурзия до Париж, повдигна два печални въпроса за страната ни. Първият, разбира се, е културната политика на България, а вторият - журналистиката у нас.

Той се казва Георги Петров и е (вече) бивш хорист от състава „Йоан Кукузел – Ангелогласният“. Певецът бе уволнен след своята публикация във Фейсбук, в която критикува Вежди Рашидов заради командировъчни от 35 евро на ден, които хористите трябвало да получат като „възнаграждение“, затова че ще пеят като съпътстващо събитие на тракийската изложба. Концертът на „Йоан Кукузел“ се проведе в четвъртък вечерта в катедралата „Нотр Дам дьо Пари“.

Louvre Museum

Водещи уж политически анализатори и още по-водещи главни редактори на медии са се порадвали на държавна екскурзия

Георги се осмели да възрази, и то в социалната мрежа, срещу злоупотребата от страна на държавата с неговия талант. Тъй като България не желае да го възнагради със съответен хонорар за изпълнението му във Франция. България иска да покаже Георги (досущ като тракийски артефакт), да се похвали с него и да не му плати нито стотинка за това, което той работи. Да, Георги Петров не е шлосер, чието хоби е хоровото пеене. Той е професионален певец и би трябвало да се издържа с пеене. За сметка на това българската страна казва на Георги, че няма нужда от материално възнаграждение и може да му подхвърли командировъчни, за да си купи сандвич след изпълнението, а най-добре ще е, ако се нахрани с престиж, както заключи никому неизвестна чиновничка от Министерството на културата.

Защо Георги и неговите все още неуволнени колеги не получават хонорари можем да разсъждаваме много. Въпросът, който виси застрашително над главите на всички ни, обаче, е защо вместо да плати мизерно възнаграждение на хористите (самият Петров предположи, че хонорар за изпълнение в Нотр Дам дьо Пари би трябвало да бъде около 100 евро) българската държава избира да командирова във Франция журналисти от частни медии?

Редакцията препоръчва

Отговорът даде Вежди Рашидов, наричан от проф. Ивайло Дичев, културното алтер-его на Бойко Борисов. По думите на Рашидов, той е командировал журналисти на държавни разноски в Париж, за да не му създават проблеми. Или иначе казано – водещи уж политически анализатори и още по-водещи главни редактори на вестници и директори на частни и обществени електронни медии са се порадвали на държавна екскурзия, организирана досущ като онези досадни ученически турове. Вместо класен ръководител обаче въпросните светила на журналистическата професия са получили премиера Бойко Борисов и за малко са се усетили като елита на държавата. А вземайки 35 евро дневни командировъчни, са се съгласили да не пречат на Вежди Рашидов. Въпросният манталитет на компаньони е единственият български елемент в арт-инсталация, придружаваща експозицията на тракийското злато в Лувъра.

Всички тези хора, приели оскъдна лична цена, доброволно са продали хориста Георги Петров. Те няма да споменат за неговия бунт. И именно затова той ще остане само в социалната мрежа и тук- там в някой негледаем ефирен час. За сметка на това те ще отбележат само колко е било красиво изпълнението на хора „Йоан Кукузел“ в Нотр Дам дьо Пари. И вероятно и те, като безименната чиновничка от Министерство на културата ще кажат на певците, че е по-важно да се нахранят с престиж. Тези, които не са съгласни, биват уволнявани.

Единственото вярно е съжалението

И така с недодялан патриотизъм, един хорист по-малко и сита журналистика главният комисар на изложбата в Лувъра проф. Божидар Димитров може да заключи спокойно, че с експозицията на тракийското злато „вече не сме само ония мръсни черни цигани, които грабят, изнасилват и убиват французи и французойки, с което ни познава тая част на света и които Франция периодично ни връща на тлъсти порции, за да се върнат след няколко дни отново там. Вече става ясно, че сме и нещо друго - дори нещо повече от тях във вековете назад. За съжаление, не и сега“.

А единственото вярно от неговите думи е съжалението.

Реклама