Невръстните робини на Индия | Начало | DW | 07.11.2012
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Начало

Невръстните робини на Индия

Уж ги пращат да изучат занаят, а всъщност ги държат като в затвор, поробват ги. Парите, които изкарват, отиват за зестрата им. Такава е съдбата на много невръстни индийки. От робския им труд печелят и западни фирми.

Името на тази порочна система е всъщност много хубаво: сумангали. На тамилски това означава "щастлива невеста" - или невеста, която носи благосъстояние. За благосъстояние става дума наистина, само че не за благосъстоянието на невестите, а за чиста проба сделка с тях самите. Сделката започва от предачните фабрики в Южна Индия и стига до магазините за облекло в Германия.

Системата "сумангали", практикувана в щата Тамил Наду, представлява в крайна сметка заробване на млади момичета. Родителите ги пращат "да се учат на занаят" в текстилни фабрики, където момичетата заработват за собствената си зестра. "Учат се" в продължение на три години, в действителност ги държат като в затвор и ги експлоатират. На месец получават жалки 20 евро. Ако премията, която е между 500 и 800 евро, изобщо им бъде изплатена след изтичане на договора, тя отива право в джоба на жениха.

Коя ли робиня е шила дрехите, които носим?

Системата "сумангали" е една от най-грозните форми на експлоатация на детски труд, критикуват от правозащитната организация Terre des Hommes. Германското правителство е запознато с проблема, само че практически не вижда възможности да спре предлагането на тези "робски" продукти в германските магазини. "Да се налагат забрани за внос е само в компетенциите на ЕС", казват отговорните лица. И още: спазването на социалните стандарти не се регулирало от Световната търговска организация, поради което забрани за внос въз основа на неспазване на социалните стандарти са правно недопустими, обяснява германското правителство.

Indien Kinderhochzeit in Rajgarh Braut

Тази индийска булка е на 11 години...

"Как така да не може да се забрани вносът на стоки, произведени в условия на робски труд?" - възразява зам.-председателят на фракцията на Зелените Фолкер Бек. Правителството знае, че в Германия се продават такива стоки и просто се крие зад ЕС и Световната търговска организация. Според Бек това е "капитулация пред интересите на фирмите за сметка на човешките права".

Ругатни, побоища и сексуални издевателства

Не подлежи на съмнение, че голямо количество продукти, произведени в условията на робски труд, се продават и купуват в германските магазини. Град Тирупур, в щата Тамил Наду, е един от най-големите центрове на текстилната индустрия. От ангажираните в нея 500 000 текстилни работници близо 120 000 са момичета и млади жени, държани като робини и безмилостно експлоатирани, алармират от Terre des Hommes. Те работят главно в предачни фабрики, които доставят продуктите си на текстилни фабрики в Индия, Бангладеш, Китай и Камбоджа.

Момичетата са принудени да понасят "ругатни, побоища и сексуални издевателства от страна на надзирателите", твърдят от правозащитната организация. Опити за бягство от фабриките има всеки ден, зачестяват и опитите за самоубийство. Германското правителство говори за "единични случаи", при които действително ставало дума за конституционни нарушения. За тези нарушения индийското правителство било редовно уведомявано. Подкрепата за младите индийки била "централна грижа" на германската политика за развитие в Индия.

АГ, ЗЦ, ДПА, Б. Рачева; Редактор: Д. Попова-Витцел

Редакцията препоръчва