Невидяната България | Начало | DW | 30.03.2011
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Начало

Невидяната България

България разполага с несметни богатства под формата на природни и културни забележителности. Но за съжаление не се възползва от тях. Оправданието е все едно и също: липса на пари. Знае ли България какво губи?

България - непознатата

България - непознатата

По Дунав са най-проспериращите, но и най-бедните страни в Европа. Тук живее една трета от бедното и маргинализирано население на Стария континент. Тук са 80 на сто от европейските роми. В следващите 10 години поречието на Дунав трябва да стане толкова привлекателно за живот, че населението му да спре да мигрира в Западна Европа. Такава е амбицията на Дунавската стратегия на ЕС, изготвена по модела на предишната, за Балтийско море.

Bulgarien Land und Leute Reiter von Madara

Един от българските обекти на ЮНЕСКО - Мадарският конник

Дунав влачи злато...

Днес повечето от крайдунавските общини в България са сред най-бедните в Европа, според класация на „Евростат” от февруари. А в продължение на цели столетия тези места са били врата към света. Затова българското Министерство на регионалното развитие се опитва да насърчи вътрешния туризъм, включително и към дунавските общини. Основна цел на проекта е да информира българина за “невидяното” богатство на страната.

Липсата на пътническо корабоплаване е другата причина за превръщането на Дунав в бариера пред развитието на туристическата индустрия. През 1999 плаването по Долен Дунав спря заради бомбардирането на три моста в Сърбия от НАТО. Разчистването на отломките завърши през 2002, но речното корабоплаване още не е изцяло възстановено.

Българинът предпочита да "обикаля" чужбина

Няма значение какво си мислим и какви чувства изпитваме към родната си страна: за да продадеш един туристически продукт днес, трябва да го предложиш в привлекателна опаковка. Такъв е изводът от изследване, проведено през 2009 г., което разглежда причините за ръста на пътуванията на българи зад граница. Изследването установява, че ако целта на почивката е “мързелуване” и “излежаване на плажа/басейна”, хората автоматично избират България. Българите, които пътуват като туристи в чужбина, искат да “обикалят”, да посещават природни и културни забележителности. Късно ли е за България да навакса в това отношение?

Силистра - кабърчето на Дунав

Мечтата за Силистра на зам.-кмета на града Веселин Андреев е оживление по Долен Дунав до 10 години - на всеки пет минути пасажерски кораб или товарен шлеп. Силистра е в ъгъла на картата на България. Но от периферия тя може да се превърне в кръстопът и да стане привлекателна колкото Улм и Виена. А какво да кажем за Русе? В радиус от 100 км около града има цели четири обекта на ЮНЕСКО – биорезерватът Сребърна, скалните църкви при село Иваново, царската тракийска гробница в Свещари, Мадарският конник. Но дали българската културна индустрия успява да съблазнява с всичко това? Примерите от Дунавския регион сочат обратното, за съжаление.

Богатство под ключ

Миналата година министърът на културата Вежди Рашидов безгрижно съобщи, че музеен резерват Скални църкви при село Иваново няма да се използва през цялата 2010 година. А Ивановската обител е една от най-известните групи скални манастири от Второто българско царство. Своя шанс да съблазни Европа пропусна и Националният музей на транспорта в Русе. През 1866 за султан Абдул Азис от Брюксел бил доставен луксозен вагон (наречен "Султание"), който се използвал при важни събития. Този вагон може да се види в музея в Русе, но само между 9 и 17 часа в делничен ден. Музеят на БДЖ е единственият държавен музей, затворен в събота и неделя. Преди време Холандия поискала да представи султанския вагон на международно изложение в Утрехт, но от БДЖ определили такива условия, че организаторите бързо-бързо се отказали от българския експонат.

Bulgarien Schild Willkommen

Мухлясал чар...

И още един парадокс – римска гробница в Силистра, една от най-запазените на Балканите, е заключена вече над 30 години. Стенописите й са христоматиен пример, изучаван в художествените академии по света. Но министерството на културата няма пари за консервация и реставрация. Гробницата се отваря само за разни така наречени ВИП-ове. 10 процента от блясъка й вече е мухлясал...

Екшън, а не музейна застиналост

Модерната културна индустрия отдавна вече не е народопсихология и все по-малко ще се занимава с въпроса "Кои сме ние?". Дали ще е късноримско наследство, дали ще са средновековни скални манастири, пътешествие със султански вагон или пък риболов по Дунава в преследване на 100-килограмова моруна – всичко това днес е по-скоро приключение, мода и лайфстайл, отколкото познатите ни от миналото музейна вдървеност и исторически патос. Но за тази съвременна културна индустрия трябва да има разбиране и държавна помощ, а не само празни приказки.

Автор: Антоанета Ненкова, Редактор: Александър Андреев

Редакцията препоръчва