На 1 май: ″Много сме и сме единни″ | Новини и анализи от Европа | DW | 01.05.2017
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

На 1 май: "Много сме и сме единни"

Зад него стои идеята за 8-часов работен ден: Международният ден на труда 1 май води началото си от края на 19-и век. Днес на него синдикатите издигат глас за повече справедливост. Но все по-малко хора ги чуват.

На днешния ден една разпространена в много страни традиция навършва 127 години. Първият ден на месец май принадлежи на трудещите се. На 14 юли 1889 година Международният работнически конгрес в Париж решава да изкара трудещите се хора на улицата, за да настояват за въвеждането на осемчасов работен ден. Но тъй като Американският съюз на работниците вече е насрочил подобна манифестация за 1 май 1890 година, тази дата е възприета и от делегатите на Парижката среща.

Редакцията препоръчва

Оттогава насам 1 май се чества като Ден на работническото движение. Скоро обаче той ще загуби своята невинност: през 1933 година националсоциалистите в Германия определят 1 май за официален празник и организират манифестации под строй с пропагандна цел, докато в същото време все повече синдикалисти се озовават в затвори и концентрационни лагери. Социалистическите държави от бившия източен блок също опорочават празника, като го използват за масови демонстрации, включително с танкове и ракети, докато синдикатите са превърнати в придатък на държавата и партията.

Синдикатите и 1 май

А днес? Германското сдружение на синдикатите /DGB/, което обединява отделните браншови профсъюзи, излиза с мотото "Ние сме много и сме единни". На Международния ден на труда германските синдикати залагат на теми, които трябва да направят страната по-социална и по-справедлива. "2017 година минава под знака на избори за местни парламенти в три провинции и на изборите за Бундестаг през есента. Затова германските синдикати ще изведат на преден план темите за пенсиите и работното време - също и на 1 май", се казва в декларация на DGB.

В годината на парламентарните избори Германското сдружение на синдикатите застава на твърди позиции срещу десния радикализъм. Председателят на DGB Райнер Хофман още миналата година заяви на 1 май в Щутгарт, че социалното разединение е от полза само за противниците на демокрацията. "Десните популисти твърдят, че са партия на малкия човек. Но техните политически програми по отношение на данъците, пенсиите и социалната политика показват, че те са партия на добре печелещите. Партия, която няма концепция. Те са евроскептици и ксенофоби, а не някаква демократична алтернатива".

За да защити интересите на трудещите се, DGB отдавна е формулирал своите обхватни искания към всички партии в Германия. В контекста на предизвикателствата пред обществото DGB се застъпва и за солидарна и справедлива бежанска и миграционна политика. В своето приветствие по случай 1 май Германското сдружение на синдикатите пише, че всички германци ще спечелят, ако бъдат преодолени дефицитите в жилищното строителство, образованието, здравеопазването и инфраструктурата. А в миналогодишното му приветствие се казваше, че "...бежанците и местното население не бива да бъдат противопоставяни едни на други".

Отлив на членска маса

Wenkel Rolf Kommentarbild App

Ролф Венкел

За съжаление тези искания се представляват от една намаляваща синдикална членска маса. Синдикатите имат същия проблем, както и църквите и спортните дружества - постоянно губят членове, а жените в тях не са достатъчно представени. През 1990 година, когато бившият източногермански профсъюз се сля с DGB, членовете на обединения синдикат наброяваха 11 милиона. През 2001 година техният брой вече беше спаднал на 7,8 млн. души, а през миналата година достигна 6 милиона души. Жалко е, че синдикатите губят значението си в общественото съзнание. Защото през изминалите десетилетия те допринесоха много за това Германия да се превърне от "болния човек на Европа" в "локомотива на Европа".

Синдикатите допринесоха и за ограничаване на безработицата в кризисните години. Те се бориха за съкратено работно време и за конюнктурни програми. Години наред се отказваха от исканията си за увеличение на заплатите в името на сигурността на трудовата заетост. Почти никой обаче не оцени по достойнство техния ангажимент. А днес?

Солидарността на синдикатите през изминалите десетилетия допринесе и за това днес Германия да е притегателен център за търсещите убежище, за хората, бягащи от войни и от преследване. Затова Германия носи отговорност по отношение на бежанците - за бързи и честни процедури за предоставянето на убежище. Носи отговорност и за интеграцията на тези хора. 

Реклама