На чия страна е Беларус? | Новини и анализи от Европа | DW | 02.04.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

На чия страна е Беларус?

Всеизвестен факт е, че Беларус е принципно винаги на страната на Русия. Кримската криза обаче вкарва Минск в доста неудобно положение. Причините за това са две: едната е икономическа, а другата - екзистенциална.

default

Минск, 2012 година: руският президент Путин на гости на беларуския си колега Лукашенко

На пазара "Комаровка" в Минск е както винаги много оживено. Хората купуват прясно месо, риба, зеленчуци - продукти от региона, но и от други области на бившия Съветски съюз. Сушени плодове от Узбекистан, вино от Грузия, пушена риба от Русия, пенливо вино "Кримское" от Украйна. Двамата мъже, които заговаряме на пазара, не се тревожат от факта, че традиционното "Кримское" вече ще се произвежда под контрола на руснаците: "Радвам се, че сега руснаците имат думата в Крим - той винаги е бил руска територия. През 1954 година Хрушчов го подари на украинците само защото самият той е отраснал там".

Единият мъж ни разказва за брат си, който живее в Крим - бил доволен. Сега трябва само да се изчака да се види как ще се развият нещата. Малко по-нататък срещаме двама пенсионери, които се взират недоверчиво в микрофона: "Откъде да знаем, че не сте провокатори като хората от Майдан", казват те. Предпочитат да бъдат оставени на мира: "Вероятно само искате да създадете безпокойство".

Ролята на пропагандата

Това, че зад протестите на Майдан стои Западът, а украинските неофашисти са сред хората, които сега "дърпат конците", се внушава от седмици наред в емисиите на руската телевизия, която се гледа и от много хора в Беларус. Анексирането на Крим е оправдано от историческа гледна точка, а и е в съответствие с волята на мнозинството: това е основното послание. Но не всички го възприемат безусловно. Един мъж на средна възраст клати неодобрително глава: "Не може в 21 век да откъснеш част от друга държава и да си я присвоиш. При нас има един район, населяван предимно от хора с полски произход, които редовно минават границата и ходят в Полша. И те могат да си организират референдум и да решат, че искат да са част от Полша. Ще трябва ли при това положение да се откажем от част от нашата земя?", пита мъжът.

Той носи на ревера си малка червено-бяла панделка - знак, че принадлежи към малобройното опозиционно движение в Беларус. Нейното мнение обаче не играе почти никаква роля, а демонстрантите, които призовават към солидарност с Украйна, попадат по правило зад решетките. Правозащитната организация "Вясна" вече е регистрирала десетки такива случаи, казва нейният заместник-председател Валентин Стефанович. "Мненията относно събитията в Украйна се люшкат между двете крайности. Когато започнаха протестите на Майдан, солидарността беше голяма - но само докато протестите бяха мирни. Когато започнаха сблъсъците, хората се изпълниха със страх. И си казаха - не искаме и в Минск да се случи същото", казва Стефанович.

Ukraine Kiew 23.2.2014

Минск не иска да заприлича на Киев

Медийната офанзива на руската телевизия подсилва допълнително тези страхове: в новините доминират хаосът и съобщенията за нападения срещу хора с руски произход. "Много хора гледат руската телевизия. А пропагандата е много силна - много по-силна, отколкото по нашата държавна телевизия. В същото време тук се правят опити за заемане на неутрална позиция, тъй като Украйна е важен икономически партньор за нас", посочва Стефанович.

Предпазливостта на Лукашенко

Казано накратко: в икономически план малката държава Беларус има нужда както от Русия, така и от Украйна. Именно поради това Минск е много по-умерен от Москва, когато става дума за събитията в Украйна. Официалното становище на президента Лукашенко гласи, че виновни за вълненията в Киев са ширещата се корупция и икономическият разпад на Украйна. При това той не пропусна да спомене, че в неговата страна подобно нещо не можело да се случи.

Само че руската намеса в Крим засяга пряко и властта в Беларус, смята Валентин Стефанович: "Всички бивши съветски републики се страхуват сега от Русия. Никой не иска да изгуби независимостта си. Убеден съм, че подобни притеснения измъчват в момента и Лукашенко. Той е тясно свързан с Русия, включително по линия на военното сътрудничество. Ако Путин реши, Лукашенко може да загуби властта си. А в неговия случай е пределно ясно, че едва ли ще има кой да го защити", казва Стефанович.

Редакцията препоръчва