На тихия фронт нищо ново | Новини и анализи от България | DW | 29.01.2011
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

На тихия фронт нищо ново

Имената на агентите на ДС във Военното министерство вече са известни. 150 от близо 1000 проверени лица се оказаха сътрудници на репресивната машина. 40 от тях са действащи и днес. За какво говорят тези разкрития?

Станахме свидетели на <br> поредното ''осветяване''

Станахме свидетели на
поредното ''осветяване''

Със своите 17 на сто агенти от проверените служители, българското военно ведомство се класира на „почетната” трета позиция по брой на сътрудници на ДС след външното и вътрешно министерство, като засега зад него се нарежда единствено прословутата Държавна агенция за национална сигурност. Така четирите ключови ведомства, три от които са силови, формират основата на гигантската репресивна пирамида, която и днес, 22 години след промените, продължава да декорира фасадата на българската демокрация и да напомня колко бавно всъщност клеясалият български посткомунистически часовник продължава да отчита времето.

Rubrikengrafik Meist geklickt

Външното, Вътрешното и Военното: министерствата
с най-много бивши агенти

Дясното кроше на партията

Освен на политическата милиция от Шесто управление, повечето от новоосветените агенти с лампази и пагони са сътрудничили на прословутото Трето управление на ДС, известно като Военно контраразузнаване или ВКР. До 1950 година въпросното управление е било подчинено на Разузнавателния отдел при тогавашното Министерство на войната и след окончателното въдворяване на комунистическия режим в страната започва да играе активна роля в чистките сред армията и в монтираните политически процеси срещу висши армейски офицери. Впоследствие контраразузнаването преминава към ДС и през 1962 година вече е наречено Трето управление със своите десет специализирани отдела. Неговата основна задача е да гарантира политическата лоялност на армията към комунистическата власт, координирайки взаимния контрол между силовите ведомства на режима.

Октоподът ВКР

И до ден днешен не са много ясни връзките между контраразузнаването и държавни учреждения на бившата власт. Едно от обясненията е, че т.нар. „контраразведки” са действали основно чрез секретни сътрудници практически навсякъде в държавата, което е осигурявало на службата безгранични възможности да контролира държавните ведомства и икономическите структури. Естествено основната задача е било наблюдението върху войската, нейния команден състав и най-вече над военния министър, в чиито ръце е съсредоточена много власт и военна мощ.

Така политическата, на практика, милиция в армията е взаимодействала тясно с МВР, с политическите армейски ръководства и местните партийни структури, за да държи в пълно подчинение и страх военнослужещите от всички равнища на войската.

Recycling Design

Агентите не бързат да
напускат постовете си

Братя по оръжие

Защо си струва да се припомнят тези факти днес, когато осветяването на т.нар. „посланици агенти” на Външно министерство показа, че повечето от тях са изпълнявали задачи на външното разузнаване? Отново през 50-те години на миналия век с развитието на структурите на ДС се създава външното разузнаване, което е различно от външното военно разузнаване. Това естествено не пречи агентите на двете служби да действат под прикритие в българските дипломатически мисии в чужбина. Безспорен е и фактът, че до 1989 година във външнополитическото и във военното разузнаване тежката дума е принадлежала на т.нар. „съветски съветници”, служители на ГРУ на СССР. Освен като офицери за свръзка, те са били и преки инструктори на българските спецслужби, покрили се с неувяхваща световна „слава” с убийството на писателя Георги Марков в Лондон през 1978 година.

Сега двама български министри, на външните работи и на отбраната, вече очакват благоволението на своите подчинени посланици и военни аташета, осветени агенти на ДС, сами да напуснат заеманите от тях постове в чужбина. Просто законът не им позволява да ги отзоват обратно в страната. А и те не бързат особено много. Защото са обучавани в правилото, че и сам войнът е воин. Най-вече на тихия фронт...

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание

Реклама