На какво да се радват Лондон и ЕС? | Новини и анализи от Европа | DW | 22.09.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

На какво да се радват Лондон и ЕС?

След провала на шотландските желания за независимост, в Брюксел всички си отдъхнаха облекчено. Но има ли за какво? Шотландците успешно "осребриха" своето оставане във Великобритания, а това може да се хареса и на други.

Коментар на Макс Хофман

Дори и в Брюксел, столицата на Обединена Европа, понякога се усеща някаква лека носталгия по независимостта. В нощта след шотландския референдум (18.9.) фламандски националисти изразиха своята солидарност с шотландците, окичвайки няколко улици с шотландски знамена и запалени свещи. Няколко дни по-късно тези кадри остават само като спомен за това, че за първи път в своята досегашна история ЕС се размина на косъм от възможността да остане с една страна по-малко в състава си. Колективната въздишка на облекчение обаче не е съвсем оправдана. Нека за миг се поставим на мястото на някои от сепаратистите в Европа. Те несъмнено са забелязали, че шотландците извлякоха значителни ползи от това, че ще останат част от Великобритания.

Шотландия дава пример и на други

Според обещанията на британския премиер Дейвид Камерън, шотландците ще получат повече права да събират данъци, ще имат по-силно влияние над начина, по който се разпределят обществените разходи, или казано накратко: повече власт и правомощия в рамките на общността. От гледна точка на сепаратистите тези резултати никак не са лоши. Защо тогава да прекратяват усилията си тъкмо сега, когато Шотландия даде истински пример, който може да се следва както от националните правителства, които искат и занапред да държат "юздите" на своите региони, така и от всевъзможни борци за независимост?

Hofmann Maximilian Kommentarbild App

Макс Хофман

Нека вземем за пример Каталуния. Ако Мадрид иска да задържи богатия регион, правителството ще трябва да вземе пример от тактиката на Лондон за отстъпки пред Единбург. И обратно, евентуалната шотландска независимост, едва ли би довела непременно до разпадането на целия ЕС. Защото тогава би настъпил истински трудният период за отцепилите се региони, свързан с изграждането на нови институции, въвеждането на нови валути, печеленето на доверие - все неща, които биха могли да окажат възпиращо въздействие и върху други сепаратисти.

Една "малка Британия" обаче несъмнено би се опитала да промени властовите структури в ЕС и вероятно би вкарала общността в продължителни и безплодни спорове около някои типично "щотландски" теми - като например местоположението на британския ядрен флот /който досега се намираше в Шотландия/, или приемането на Шотландия в ЕС и НАТО. На всичкото отгоре това би наляло масло в пропагандната машина на Путин срещу Европа.

Проблемите остават въпреки шотландското "не"

Накратко, Брюксел трябва да вземе насериозно сепаратистките стремежи в Европа - сега още повече, отколкото преди шотландския референдум. Защото изгледите за успех на каталунците, баските, фламандците и някои други остават прочти непроменени.

Посланието на Шотландия към всички тях гласи, че стремежите за независимост могат да бъдат осребрени. Националните правителства, но и Брюксел, с огромният му бюрократичен апарат, не бива да отминават повече потребностите на отделни региони. В противен случай разпадането на Европа като нищо може да се превърне в реалност.

Редакцията препоръчва