На имигрантите в България не им е уютно | Новини и анализи от България | DW | 21.06.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

На имигрантите в България не им е уютно

1,5 милиона срещу няколкостотин хиляди - това е съотношението между напусналите България, и тези, които я избират за своя втора родина. Те не са много, но това не може да се каже за проблемите, с които се сблъскват.

Афганистанецът Мусаид Изми е в България от четвърт век. Завършил е право в Софийския университет и съжалява, че много негови сънародници, сред които лекари и инженери, са били принудени да емигрират отново, след като напразно са търсили работа в България. "Едва около 300 от избягалите при кланетата в родината им афганистанци имат български паспорти. Нелегално пребиваващите в страната са много повече - може би няколко хиляди. Заедно с хората от Сирия и Ирак те не търсят тук "пържоли", а искат да останат живи и да се опитат да работят в България. Грижите на имигрантите не са много по-различни от тези на останалите бедни българи, проблемът е, че се неразрешими от десетилетия", разказва Изми. И допълва, че е останал в България само заради семейството си - жена му е българка. "Девет от братята ми и пет от сестрите ми са в Германия. Разликите в отношението към имигрантите там и тук са от земята до небето", твърди Мусаид Изми.

Липсата на далновидна политика

По данни на Евростат едва 1,3 процента от населението на България са хора, родени извън нейните граници. По този показател България и Румъния са страните-членки на Европейския съюз с най-малък дял на имигрантите спрямо цялото им население. За сравнение, в Германия, Великобритания, Франция, Гърция, Швеция или Ирландия делът на имигрантите е между 11 и 17 процента, а в най-богатата страна-членка на Общността Люксембург този показател достига изумителните 43 на сто.

Икономистите са единодушни, че имиграцията в Европейския съюз е много важен фактор за стопанското развитие и благосъстоянието на европейските нации, особено в условията на силното им застаряване. Защо в такъв случай бързо губещата човешкия си капитал България не успява да привлече новопристигналите? Според представители на имигрантските общности в страната, бедността не е единствената причина - към нея се добавят бездушието и безразличието на управниците в сферата на миграционната политика и непровеждането на ефикасни мерки за подбор и задържане на нужния на страната човешки ресурс.

Syrische Flüchtlinge in Sofia

Мигрантите в България се опалкват от апатия и бездушие

По-добре здрав и богат...

Според Мусаид Изми, в България особено много тежат здравните проблеми, тъй като новодошлите нямат право на лечение, освен ако не си го платят. Бягайки от войни и репресии, повечето бежанци и мигранти попадат в страната без каквито и да било средства. А за да се лекуват извън спешната помощ, трябва да си направят здравни застраховки. "Практиката спрямо уязвимите групи в страни като Германия съвсем не е такава", посочва Изми. И разказва как наскоро от "Пирогов" не пуснали да си отиде вкъщи сърдечноболен имигрант от Афганистан, докато не плати 7000 лева за направената му спешна операция. "Като негови сънародници се принудихме да съберем парите", споделя Изми.

Експертката от министерството на здравеопазването Илияна Александрова потвърждава думите му, но с уточнението, че не ставало дума за спешна помощ, ако имигрант или бежанец изпитва болки цяла седмица преди да постъпи в болницата. Александрова признава и, че в други страни от Европейския съюз проблемите с медицинската помощ за имигранти и бежанци са уредени по-добре.

Печели сивата икономика

Според Мусаид Изми, липсата на реална интеграция на имигрантите в България прави невъзможна идеята за заселването им в обезлюдени селища. "Сред сънародниците ми има хора със семейства, готови да обработват земя. Но в страната засега липсват съответните законови и практически възможности. Единствената сфера, която охотно поема имигрантския труд, е сивата икономика. Моите сънародници се хващат на работа предимно на тържището в Илиянци и борсите за плодове и зеленчуци", свидетелства Изми.

Der Bazar in Iliyanzi Sofia

Имигрантският труд се търси само по тържищата и борсите

Според него, най-тягостното чувство за имигранта в България е усещането за неприемане и отхвърляне. Изми определя нападението, организираното преди четири години от "Атака" срещу събралите се за молитва в софийската джамия Баня башъ като най-тежкото си преживяване за целия престой в България. "След случилото се моите сънародници с дни се бояха с дни да излизат по улиците", спомня си Изми.

Антонина Якимова от украинската общност в София също свърза най-неприятните си преживявания в България с "Атака". "Близо шестте хиляди мои сънародници тук бяха много обидени от твърденията на Волен Сидеров, че украинците били фашисти. Той всъщност повтори думите на Путин. Иначе в България оцеляваме също като самите българи - спасяваме се поединично", обобщава Якимова, която разчита за всичко на българския си съпруг. Според нея, макар и рядко, има случаи, в които етнически българи от Украйна използват българските си паспорти, за да емигрират в Канада.

Негостоприемна България

Бесарабската българка Светлана Филипова живее в София вече 17 години и твърди, че още не може да се почувства интегрирана. "Повярвах на призива на вицепрезидента Тодор Кавалджиев, който по време на посещението си в Молдова постоянно апелираше, че бесарабските българи са добре дошли и очаквани в България. Пристигнах в София, но никой не ме чакаше. Една година ме държаха в лагер. Едва личната ми молба до президента Петър Стоянов, в която обяснявах, че ми е абсолютно невъзможно да изпълня всички изисквания за българско гражданство, ми помогна да преодолея джунглата от бюрократични спънки. Дори и сега издаването на много нужния документ за български произход от Агенцията за българите в чужбина се точи цяла година", споделя премеждията си Филипова.

Volen Siderov

Нападките от страна на "Атака" са особено болезнени

След дълго ходене по мъките тя основава фондация за защита на правата на бесарабските българи в България. Добавя и, че нерядко ѝ се случва да изпраща обратно подлъгани от лъжливите обещания на българските политици свои сънародници от Молдова. "Едно седемчленно семейство бесарабски българи се опитваше в продължение на няколко години да се закрепи в България. Но непосилните наеми и липсата на работа накараха хората да се върнат обратно в Молдова. Идеята за заселване на обезлюдени селища в България с имигранти от Молдова и Южна Украйна е работеща, защото в местните български общности има хора, които искат да се преселят", твърди Филипова. Но за целта - според нея - е нужна сериозна държавна програма с осигурено финансиране и конкретни отговорници за изпълнението ѝ.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание

Реклама