На Илиеску все пак няма да му се размине | Новини и анализи от Европа | DW | 24.10.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

На Илиеску все пак няма да му се размине

Бившият румънски президент Йон Илиеску е обвинен в престъпления срещу човечността. Той ще отговаря пред съда за бруталното потушаване на антикомунистическия бунт в Румъния през 1990 година.

Обвинението твърди, че 85-годишният бивш румънски държавен глава Йон Илиеску през юни 1990 е организирал пристигането на хиляди миньори в Букурещ, за да потушат антикомунистическите протести на опозицията. Тогава бяха убити най-малко четирима души, а повече от 1000 бяха ранени.

Илиеску пое властта след свалянето на комунистическия диктатор Николае Чаушеску през декември 1989 година, а през май 1990 беше избран с голямо мнозинство. Новосъздадената тогава либерално-демократична опозиция твърдеше, че проведените избори са били манипулирани и призова към мирни протести в центъра на Букурещ. На площада пред университета през 1990 година беше издигнат палатков лагер, обявил се за „зона, свободна от комунизма”. Мирните протести бяха насочени срещу пребоядисалите се набързо комунистически управници, както и срещу официално разпуснатата, но все още реално съществуваща тайна полиция „Секуритате”, чиито сътрудници отново бяха заели ключови постове в управлението.

На 13 юни 1990 година хиляди миньори от цялата страна се стекоха по призива на президента Илиеску в столицата Букурещ и започнаха брутална разправа с опозиционните демонстранти. Жестокостта им се насочи най-вече срещу хората с „интелектуално излъчване” - достатъчно беше някой да носи брада, очила и по-сносни дрехи, за да се окаже под ударите на палки, тояги и дори брадви.

Rumänien Bukarest Bergarbeiteraufstand Armee 1990

Този кадър е запечатал как миньори пребиват мирен демонстрант

Само два дни по-късно - на 15 юни 1990 - мирните антикомунистически демонстрации бяха кърваво потушени. Президентът Илиеску официално благодари на миньорите, обявявайки ги за „спасители на демокрацията”.

Ново разследване

Още през 2005 година срещу Илиеску беше повдигнато обвинение за миньорските изстъпления, но две години по-късно действията на прокуратурата бяха прекратени. Илиеску, който беше президент на два пъти – от 1990 до 1996 и от 2000 до 2004 г. - не е спирал да повтаря, че няма никаква вина за кървавата разправа от 1990 г.

Главната прокуратура в Букурещ реши да преразгледа случая, след като Европейският съд за правата на човека /ЕСПЧ/ осъди Румъния заради многобройни грешки в хода на следствието. Сегашните обвинения срещу Илиеску са за престъпления срещу човечността. Предполага се, че Илиеску, който по онова време е бил държавен глава, носи част от отговорността за насилията и смъртта на четирима демонстранти. Съобвиняеми са тогавашният шеф на тайната полиция Вирджил Мъгуряну, както и членове на тогавашното правителство.

Осмисляне на миналото

Rumänien Bukarest Bergarbeiteraufstand Armee 1990

При протестите от лятото на 1990 г. загинаха четирима души, а стотици бяха ранени

Миньорската разправа от юни 1990 е кулминационната точка в историята на репресиите срещу новосформиралата се румънска либерал-демократична опозиция. Новите тогава властници около реформаторски настроения комунист Йон Илиеску незабавно бяха поели контрола над всички важни държавни институции – включително и над радиото и телевизията, заклеймявайки всякакви форми на демократична и антикомунистическа опозиция като десен екстремизъм и фашизъм.

Още по време на протестните акции, организирани от новооснованите консервативни и либерални партии през февруари 1990, преходното правителство на страната, съставено от бивши комунисти, се беше възползвало от услугите на миньорите. Тогава кабинетът твърдеше, че те са пристигнали по своя воля в столицата, за да „защитават постиженията на революцията от декември 1989 година”.

Много от жертвите на кървавите миньорски изстъпления сега се надяват, че новото следствие, под натиска на Европейския съд за човешките права, най-сетне ще накара справедливостта да възтържествува и ще накаже отговорните за престъпленията. Гаранция за това, разбира се, няма. Още повече, че румънското правосъдие често върви по твърде странни пътища. Независимо от всичко, за демокрацията в Румъния това би могло да се окаже важна стъпка в твърде колебливия процес на осмисляне на комунистическото минало.

Редакцията препоръчва