На Балканите още вярват, че бранят християнска Европа от мюсюлманите | Новини и анализи от Европа | DW | 07.09.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

На Балканите още вярват, че бранят християнска Европа от мюсюлманите

Унгарският премиер Виктор Орбан ще спасява християнска Европа от бежанците-друговерци. На Балканите такива идеи виреят от векове. Много народи и днес смятат, че имат да си отмъщават.

През последните дни унгарският премиер Виктор Орбан отново взе да плаши с апокалипсис. Милиони хора от Ориента щели да превземат западните цивилизации и "тогава ние с изненада ще установим, че сме малцинство на собствения си континент". В резултат на това Орбан заключава, че "ако пуснем всички при нас, това ще е краят на Европа". Подобни изявления предизвикват остри коментари в Западна Европа, но в балканските държави и до днес се смятат за нещо напълно редовно. Много от тези народи и днес са убедени, че трябва да бранят християнска Европа от мюсюлманите.

Сръбският външен министър и председател на ОССЕ Ивица Дачич редовно твърди, че неговата страна още преди 15 години предала на тайните служби в Европа и САЩ информации за наличието на муджахидини в Босна, Косово и Албания. Но "никой не си помръдна пръста, защото тогава /през 90-те години/ те се биеха срещу Сърбия". Дачич твърди още, че проблемът с ислямистите е съществувал още далеч преди кризите в Сирия, Либия и Ирак, но тогава те били толерирани, защото се биели против режимите в собствените си страни.

В Македония съществуват тежки конфликти между славянското мнозинство и албанското мюсюлманско малцинство. През май миналата година тези конфликти прераснаха във въоръжени сблъсъци с много убити. Сърбите в Косово и Босна /Херцеговина също предупреждават за мюсюлманска заплаха и говорят за битка между християнския кръст и мюсюлманския полумесец.

В комунистическа България пък, през 1989 година направиха опит да асимилират 10-процентното турско малцинство чрез промяна на имената и забрана на тяхната култура, което доведе до международни протести и масови изселвания на турци.

Битката между кръста и полумесеца

IS Flaggen in Gornja Maoca Bosnien und Herzegowina

Ислямистко присъствие в Босна - знаме на "Ислямска държава"

От 16 до 19 век през целия Балкански полуостров преминава прочутата военна граница между двете религии. Това е била разделителната линия между християнската монархия на Хабсбургите и Османската империя. Местните селяни нерядко са получавали земи и свободи, в замяна на ангажимент да се бият срещу врага от Ориента.

Дори и по времето на войните в Босна и Херцеговина /1992-1995/ митът за някаква уж битка между културите служеше като претекст и оправдание за вършените жестокости. Военният лидер на босненските сърби Ратко Младич, известен като "касапинът на Балканите", заяви пред Трибунала в Хага, че с действията си е отмъщавал за вековното потисничество на "турците" над неговия народ.

Има ли наистина цивилизационна разделителна линия? По този въпрос в Германия са се водили крайно оспорвани дискусии. Бившият федерален президент Кристиан Вулф разбуни духовете през 2010 година, когато заяви, че "ислямът е част от Германия". Канцлерката Меркел по-късно се присъедини към неговото мнение, давайки отпор на дясноекстремистки нападения над бежанци. Нейната позиция обаче също не остана неоспорена. Неодобрение изразиха дори част от собствените й съпартийци, включително председателят на фракцията на ХДС/ХСС Фолкер Каудер.

Редакцията препоръчва