На Балканите: без доверие в собствените валути | Новини и анализи от Европа | DW | 10.07.2017
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

На Балканите: без доверие в собствените валути

Известно е, че самостоятелната валута дава известни икономически предимства. Защо тогава някои държави на Балканите сами се отказват от валутна самостоятелност? Вестник „Нойе Цюрхер цайтунг” предлага анализ по темата.

Швейцарският ежедневник отбелязва, че кризата на Европейския валутен съюз е подновила дискусията за валутните режими. В тази връзка е интересно да се знае кое е по-добре за една държава: да има самостоятелна национална валута, да е обвързана с твърд курс към чужда валута или да е част от наднационален валутен съюз?

Според изданието, досега се е обръщало твърде малко внимание на факта, че Източна Европа представлява интересна лаборатория за подобни въпроси. 25 години след падането на Желязната завеса в региона са представени почти всички възможни валутни режими. Някои от страните междувременно въведоха еврото, например балтийските държави, Словакия и Словения. Други продължават да поддържат собствена национална валута. Поляците например все още имат своите злоти, чехите - чешката крона, а унгарците - форинта. Емисионните банки в тези страни поддържат "плаващи" валутни курсове и залагат в паричната си политика на определено, постоянно поддържано ниво на инфлация.

Има обаче и редица междинни форми. С помощта на "валутен борд" България и Босна/Херцеговина обвързаха националните си валути с фиксиран курс към еврото. Косово и Черна гора на свой ред се отказаха от собствени валути и едностранно възприеха еврото като официално разплащателно средство, отбелязва авторът на стотията Матиас Бенц.

Предимството на собствената валута

Вестникът цитира актуално изследване на МВФ, което достига до извода, че поддържането на собствена национална валута по принцип дава известни предимства на  икономиката на дадена страна. Има обаче и разбираеми причини, които карат редица страни от региона да се откажат от валутната си независимост, пише швейцарското издание и предлага анализ на някои от основните фактори.

Редакцията препоръчва

Вестникът прави и уговорката, че изводите, които могат да се извлекат от валутните режими в Източна Европа не могат да важат по същия начин за западноевропейските държави и обяснява защо:

След политическата промяна някои от страните успяха до известна степен да преодолеят икономическата си изостаналост от времето на социализма, но въпреки това не могат да се сравняват с високо развитите икономики на западните държави. Характерно за региона е, че след промяната много от бившите социалистически страни страдаха от хиперинфлация. Чехия, Словакия и Унгария бяха единствените държави в региона, които не бяха сериозно поразени от инфлацията по време на прехода си към пазарна икономика. В балтийските и в балканските страни обаче годишната инфлация в определени моменти надхвърляше 1000%.

Затова беше необходимо тези страни първо да се стабилизират. За да се постигне тази цел, беше решено  националните им валути да бъдат твърдо обвързани с германската марка, а после и с еврото. Преходът към гъвкави валутни режими се осъществи чак доста години след политическата промяна и то стъпка по стъпка. Първа Чехия се отказа от обвързаността на своята валута с германската марка - това стана през 1997 г. - и оттогава насам води самостоятелна парична политика с контролирана инфлация. По-късно я последваха Полша и Унгария, както и някои държави от балканския регион (Румъния, Сърбия, Албания).  През 2007 Словения направи още по-решителна стъпка като се присъедини към Европейския валутен съюз и прие еврото, Словакия стори същото през 2009,последвана от балтийските държави Естония (2011), Латвия (2014) и Литва (2015).

Между възхода и кризата

Какъв успех показаха различните валутни режими в Източна Европа? Авторите на изследването на МВФ, цитирано от „Нойе Цюрихер цайтунг”, са изследвали бурния период между 2003 и 2016 г. След първоначалния безпрецедентен източноевропейски бум регионът е тежко засегнат от международната финансова криза и изпада в дълбока рецесия. Емпиричните резултати от изследването показали още, че страните със собствена национална валута успяват по-лесно да излязат от рецесията, в тях се наблюдавали и по-слаби макроикономически колебания, поради това, че са разполагали с "вентила" на променливия валутен курс. Затова икономическият прираст, а така също и нивото на инфлацията в тези държави не показват огромни отклонения нагоре или надолу.

През "златните години" между 2003 и 2007 това отначало означава, че в страните със собствена национална валута икономическият бум е по-слабо изразен. Прирастът там е по-малък, отколкото в страните, обвързани с еврото. По-голямата динамика в тези страни обаче често е предизвикана от бум в кредитирането. Обвързаността с еврото води до сравнително ниски реални лихви и хората се възползват от този факт, за да взимат по-изгодни кредити. Този феномен, според изданието, напомня до известна степен за ситуацията в Южна Европа след въвеждането на еврото, където ниските реални лихви довеждат до изкуствен балон в кредитирането и продажбите на недвижими имоти.

Euro und D-Mark Münzen

Някои държави обвързаха валутите си към марката, а после - към еврото

В годините на глобалната финансова и икономическа криза обаче страните със собствена национална валута са по-слабо засегнати от кризисните явления. Чрез напасване на валутните си курсове тези страни успяват да смекчат шока и да запазят конкурентоспособността си. Според авторите на изследването на МВФ, въпросните страни са се възстановили от кризата значително по-бързо, отколкото страните, обвързани с еврото. И рецесията в тях се задържа за по-кратко време.

Изгубено доверие

Възниква въпросът защо всички страни в региона не са възприели режим на самостоятелна национална валута, след като той явно носи определени икономически предимства? Една от основните причини е, че много хора в балканските страни нямат голямо доверие в собствената си валута, поради преживяната хиперинфлация, последвала политическите промени. Повечето емисионни банки в балканските страни междувременно се справят добре с работата си и инфлацията отдавна вече не е сериозен проблем там. Но лошите спомени отпреди две десетилетия очевидно дават отражение и до днес. Затова много хора в балканските държави и досега държат спестяванията си в евро, както и взимат кредити в евро.

Силната "евроизация" на Балканите е това, което не дава възможност на политиците и емисионните банки лесно да се откъснат от обвързаността с общата валута и да въведат гъвкави валутни режими. Най-лесно изглежда балканските държави просто да приемат еврото като разплащателно средство, но за повечето от тях това още дълго ще си остане нереалистична цел. Засега те могат само да смекчават недостатъците на възприетия валутен режим. Своя самостоятелна и гъвкава валута може да има само онзи народ, който изпитва доверие към нея.

АГ, НЦЦ,МБ