Нашата 2021 година: Алек Попов, Весела Казакова, Мина Милева, Стефан Вълдобрев | Новини и анализи от България | DW | 23.12.2021
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Нашата 2021 година: Алек Попов, Весела Казакова, Мина Милева, Стефан Вълдобрев

Културният сектор в България продължава да оцелява в крайно трудни условия, но с доста хъс и малко напук на традиционната липса на финансиране. Димитър Ганев разговаря с четирима български творци за тяхната 2021 година.

В годината, в която се смениха четири правителства, културният сектор в България продължи да оцелява по начина, по който винаги го е правил: без да е приоритет за никого другиго, освен за артистите - с доста хъс и малко напук на традиционно недостатъчното финансиране. Ето каква беше 2021 година за четирима български творци:

Алек Попов, писател: "За писателя изолацията не е нещо извънредно"

Алек Попов, който издаде последния си роман „Мисия Туран“, коментира, че за писателите е била отделена частична държавна подкрепа, макар тя да не е била адекватна. „Но и по принцип хората трябва да знаят, че не е добре да се разчита на държавата“, подчертава той. Попов допълва още, че пазарът за изкуство, както и за много други сфери у нас, не е достатъчно голям и трудно може да се поддържа самостоятелното съществуване на един артист. Ето какво казва той още:

Тази година за мен беше доста интензивна. След като излезе „Мисия Туран“ в началото на лятото, имах доста работа, свързана с представянето му в България и в чужбина. Подготвих за печат и ново издание на стара моя книга. Имах възможност да осмисля чрез серия от интервюта цялата си работа. Направих едно дълго пътуване отвъд Океана, което на фона на цялата криза с коронавируса изглеждаше направо невероятно. В личен план най-важно е времето, което човек успява да отдели на близките си и да прекара със семейството си. Когато има трудности, семействата се поддържат, това е нормалното. В този смисъл изпитанията имат донякъде и положителен ефект върху общността. Понякога, разбира се, може да се получи и обратният ефект - да се разпалят тлеещи конфликти. Неслучайно се казва, че писателството е най-самотната професия. Това е точно така. Лично аз, когато работя, попадам в изолация, ограничавам социалните контакти и потъвам в свой свят.

Редакцията препоръчва

Така че за мен ситуацията с коронавируса не е нещо ново. Обичам да се срещам с публика, но общувам с читателите главно чрез книгите си, това е най-ценното. Нашето съсловие премина и през трудни моменти, свързани със затварянето на книжарниците. Особено място заемат книжарниците в моловете, през които минава голяма част от оборота. Беше голямо изпитание за издателите. Намирам намаляването на ДДС за книгите на 9% за изключително навременно и полезно. За книгите този данък изобщо не трябва да се прилага. 

Стефан Вълдобрев, музикант, актьор и режисьор: "Искам радостта от работата да се завърне"

Музикантът и актьор Стефан Вълдобрев прогнозира, че държавата ще играе все по-голяма роля за творците, макар самият той да не разчита на нея и казва:

Изпращам годината с чувство на благодарност за всяка една моя среща с публиката. А срещите не бяха никак малко. Впрочем, имаше огромна разлика между изявите на открито и на закрито. Огромна. Страховете в затворени пространства са много по-големи. Когато си навън, всичко изглежда някак по-безопасно. По морето и в летните театри почти си върнахме емоциите отпреди пандемията. В София, където общината изгради поне пет открити сцени, беше пълно с хора. Вътрешно съм се подготвил за няколко предстоящи години, в които активната ми работа ще бъде от май до октомври. В този смисъл, театърът е изключително ощетен и считам, че държавата трябва да му обърне специално внимание. В началото на септември, при налагането на първите мерки, в един единствен ден бяха отменени 11 наши концерта. Приемам всичко това като философски опит, през който трябва да се мине търпеливо. Що се отнася до подкрепата от държавата, доколкото знам, има няколко фонда към Министерството на културата, които финансират творчески проекти и много колеги са били подкрепени. Аз лично не съм кандидатствал, защото отдавна съм свикнал да се оправям сам. Но считам, че оттук нататък ще се налага все повече да разчитаме на държавата. Иначе цяло лято се радвах истински на всеки обявен и осъществен концерт на колегите ми – независимо дали спектакъл или филмова прожекция. Може би това е именно усещането за сплотеност и, познавайки добре гилдията, съм сигурен, че чувството е било взаимно. Но винаги досега съм изпитвал радост от работата си, а напоследък това е почти невъзможно. Иска ми се през 2022 г. тази радост да се върне.

Весела Казакова, режисьор и продуцент: "Рекламодателите диктуват лош вкус в киното"

„Публиката никога не е напускала театъра и мисля, че в сравнение с киното, той стои много по-добре“, казва Весела Казакова. Режисьорката и продуцент, заедно с творческата си половинка Мина Милева стоят зад нашумелия филм „Жените наистина плачат“. Ето какво още казва Казакова:

През тази година с Мина Милева постигнахме най-големия си успех като режисьори и продуценти със селекцията в Кан. Отвориха се нови врати и се чувстваме малко като новодошлите на партито, все едно си поканен, но си все още непознатият там. Лично аз усетих, че предстои много работа. Същевременно не можем да кажем, че сме достигнали върха и сме готови за пенсия, тепърва имаме да се доказваме още. За пръв път се заявихме, макар в европейски контекст доста хора да познават работата ни. И пред нас стои една вече много по-висока планина. Надявам се да запазим отношението си към работата, към света около нас и да направим нещата много по-значими. Иначе Ковид-19 хвърли бомба в световната филмова индустрия. Всички си скубят косите в момента - дистрибутори, агенти – защото никой не знае какво се случва. Подобни неща са като едно голямо земетресение за нашата сфера. Тепърва ще има пренареждане, но трендът, към който се върви специално за разпространение, са платформите. Индустрията ни е много гъвкава, но това, което може да пострада най-сериозно, е независимият сектор – малките, нискобюджетните, авторските продукции. Иначе в по-широк план рекламодателите навлизат в киното и това започва да диктува лош вкус.

Мина Милева, режисьор и продуцент: "Артистите не бяха подкрепени в кризата"

2021 година беше много екстремна, година на зверско бачкане и огромни успехи, а за мен лично и на известно страдание. Никой успех не идва така, както изглежда във Фейсбук. Същевременно, освен в Кан, „Жените наистина плачат“ имаше много други селекции, откриващи и закриващи прожекции на други престижни фестивали. Благодарни сме на тази година с това, че ни се направи един подарък от Вселената. Но това беше и възнаграждение за труда ни в последните 13 години. Имаме един румънски колега, който беше номиниран за „Оскар“. Той отказа отличие от държавния глава заради липсата на подкрепа от страна на държавата за артистите по време на пандемията. Същото е и в България. Няма как да си кривим душата, че е направено нещо за когото и да било. Поне що се отнася до нашия по-близък кръг артисти. Иначе можем да се похвалим, че получихме подкрепа от Министерството на културата и от Столична община. Но нашият филм беше първият успешен, който се случи без абсолютно никакво публично финансиране. Пожелавам на колегите да има все повече български успехи, тъй като от 2015/2016 българското кино се изявява доста добре. И това, може би, може да се мултиплицира.