Началото на края на Великата Османска империя | Новини и анализи по международни теми | DW | 20.10.2011
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

От света

Началото на края на Великата Османска империя

В средата на 16-ти век турците завладяват големи части от Средиземноморието в битки срещу испанците - в това число територии от днешните Алжир, Мароко и Либия. Именно в Либия започва краят на Великата Османска империя.

Фаталната битка от 1911

Фаталната битка от 1911

През септември тази година, малко след като Триполи бе превзет от бунтовниците, турският премиер Реджеп Ердоган пристигна на посещение в Либия. Тогава малкият либийски град Таджура стана свидетел на нещо необичайно: именно там Ердоган връчи на председателя на Преходния съвет екземпляр на Корана, държа кратка реч пред населението и посети джамията "Мурад Ага".

Мурад Ага е османският владетел, който през 1551 година отнема от малтийските рицари град Таджура. Джамията, в която е погребан, е реставрирана заедно с други мюсюлмански средища под италианско ръководство през 1920 година. Храмът съчетава в себе си три важни исторически периода, предвестници на сегашна Либия - епохите на Римската империя, османското владичество и тази на италианските фашисти.

Türckische Cammer Kunstsammlung Dresden

16-ти век: турците имат с какво да се похвалят

Османският период по берберските брегове

В началото 16-ти век в Триполитания (древна област, територия в днешна северозападна Либия) няма установена централна власт и пристанищата й се превръщат в рай за морските разбойници - корсарите.

В средата на 16-ти век турците завладяват големи региони в Средиземноморието в битки срещу испанците и техните съюзници. Най-големите врагове на испанците там се оказват братята Арудж и Хайредин Барбароса - гърци от остров Лесбос, приели ислямската религия, които се превръщат и в най-известните корсари в региона. Те се установяват в Джерба, откъдето по заповед на османския султан започват завладяването на Магреба (В рамките на Османската империя Магреба се разделя на три провинции - Алжир, Триполи и Тунис). Когато турците завземат Триполи през 1551 година, не виждат причини да ограничават корсарите, а предпочитат да се възползват от положението.

След пълното реислямизиране на африканските брегове, в главните пристанищни градове Алжир, Тунис и Триполи възникват нови политически и социални структури: местните владетели плащат данък на султана и бранят неговата власт чрез полкове от роби, редовно докарвани от Анадола.

Класическият корсарски период в Триполитания приключва с идването на власт на клана Караманли през 1711 година. Династията Караманли просъсществува в продължение на 124 години, през които регионът преминава и през гражданска война (1791 - 1795 година).

Залезът на османска Африка

През 1835 година реформаторският режим на султан Абдул Меджид I, 31-вия султан на Османската империя, премахва и последните представители на клана Караманли. От 1840 година насам само в бреговите региони на Магреба всъщност има османско присъствие.

Султан Абдул Хамид Втори (34-ият султан на Османската империя, 1876-1909 година) е наясно с италианските агресорски апетити към Триполитания. В документ той призовава своите наместници да "спечелят сърцата и мозъците на местното население". На Берлинската конференция за Африка през 1884 година истанбулските представители се опитват да разговарят на равна нога с Великите сили като собственици на "колонии" на Черния континент, въпреки че в "състезанието Африка" са нямали никакъв шанс. (В османските парламенти между 1808 и 1918 година т.нар. "Османска Африка" е представена само от десетина депутати.)

Russland Baukran und Halbmond in Moskau

Разпадането на Османската империя започва през 1908-ма

През 1911 година Османската империя вече е силно отслабена. Точно тогава, на 29 септември 1911 италианските войски нахлуват в днешна Либия, започвайки и спечелвайки Италианско-турската война, наричана още Триполитанската война. (Обявената от Италия война е в пряка връзка с втората Мароканска криза, по време на която Франция окупира град Фес, поради което италианската общественост притиска правителството да запази престижа си в Африка.) Следват Балканската и Първата Световна война, в които Османската империя е само сянка на древната си мощ.

А какво се случва с Либия?

Едва през 1952 година след разпада на италианското господство ООН провъзгласява трите големи провинции на Либия за суверенно кралство под владичеството на емира Идрис ал Сенуси. Към изненадващите детайли в следвоенната история спада и фактът, че Сенуси управлява с подкрепата на един турски премиер на име Садула Бей.

Преди и след свалянето на монархията от Кадафи, отношенията между Либия и Турция са приятелски. Въпреки спорадичните търкания търговията между двете страни нараства значително през 1980-те години. Либия изнася петрол за Турция, а Турция строи в Либия. Турски фирми сега строят пристанищата, останали на хартия от османския период. До 1988 година броят на турските работници в Либия нараства до 100.000.

Редакцията препоръчва

Реклама