Нацистът, който си живя необезпокоявано | Начало | DW | 16.10.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Начало

Нацистът, който си живя необезпокоявано

Ерих Прибке, един от най-известните есесовци, вече не е сред живите. Битието на този човек, отговорен за смъртта на поне 335 души, е ярък пример за това как понякога издирването на нацистите може да се окаже безполезно.

Ерих Прибке през 1994 година

Ерих Прибке през 1994 година

В продължение на десетилетия Ерих Прибке живее под истинското си име в Аржентина. Едва през 1998 той е осъден в Италия на доживотен затвор. Последните 14 години от живота си прекарва под домашен арест в Рим. Наскоро той бе посетен от репортер на германския "Зюддойче Цайтунг". На звънеца на Прибке, разказва репортерът, била изписана латинската фраза "Vae Victis", което означава "горко на победените", а в дома му висял портрет на нацисткия фелдмаршал Ервин Ромел.

Списъкът на смъртта

Прибке е съотговорен за едно от най-жестоките военни престъпления на нацистите на италианска земя: масовото убийство в Адриатическите пещери. През март 1944 войници на SS разстрелват там 335 мъже, най-младият от които е едва 15- годишен. Жестоката разправа е замислена като отмъщение за смъртта на 33-мата германски полицаи, загинали ден преди това при бомбен атентат, извършен от италианските партизани. След това нападение SS решава, че убийството на 33-мата германци трябва да бъде заплатено със смъртта на десет пъти повече италианци. За целта е съставен "списък на смъртта", в който попадат случайно задържани цивилни граждани, както и 75-има евреи.

Festnahme Zivilisten in Rom 13.03.1944 Massaker in den Ardeatinischen Höhlen

Акцията по задържането на 335-имата италианци, които по-късно биват екзекутирани в Адриатическите пещери

Задържаните били закарани в пещерите край Адриатическото крайбрежие. Там ги очаквал истински ад: в тесните варовикови пещери те трябвало да се катерят по труповете на застреляните преди тях, преди да застанат на свой ред пред дулата на автоматите. "Списъкът на смъртта" бил съставен от хауптщурмфюрера на SS Ерих Прибке. По-късно той признава, че лично е застрелял двама души.

Между престъплението и момента, в който Прибке е привлечен под отговорност, изминава цяла вечност. След края на Втората световна война бившият есесовец успява да избяга от един британски лагер за военнопленници. През 1948 година той се отправя по море от Генуа за Аржентина. Този маршрут е бил известен като "Пътят на плъховете", защото по него се измъкват не един и двама нацистки престъпници, често с помощта на католическото духовенство.

Не е случайност, че Прибке заминава точно за Аржентина. Там германците не са били застрашени от наказателно преследване. Нещо повече: ползвали са се дори със закрилата на управника Хуан Перон. Дори нацистки престъпници като Адолф Айхман и Йозеф Менгеле успяват да се укрият именно в Аржентина.

Ерих Прибке пък дори не се е криел. В продължение на десетилетия той живее необезпокоявано в идиличния зимен курорт Барилоче, където никой не се интересувал от миналото на германеца. С годините Прибке става един от най-уважаваните местни граждани. Като председател на училищното настоятелство към Германското училище в Барилоче той поддържал близки контакти с други бивши нацисти, установили се на същото място.

Неочакван обрат

Erich Priebke Archivbild

Прибке на младини

Краят на идилията в Барилоче идва чак през 1994 година. Телевизионен екип от САЩ разкрива местонахождението на нациста, а Италия издейства неговото екстрадиране. През 1998 година бившият есесовец е осъден на доживотен затвор. Само година по-късно обаче се стига до неочакван обрат: Прибке е освободен от затвора и получава правото да живее под домашен арест. От този момент нататък той живее в Рим, и то без да е принуден да търпи каквито и да било лишения: ходи на почивка на Лаго Маджоре и празнува 90-ия си рожден ден заедно с неонацисти в провинцията. През юли тази година дори се стигна до разправии с представители на неонацистите, защото кметът на Рим забрани да се отбелязва тържествено стотният рожден ден на есесовеца.

Покрай смъртта на Прибке темата за издирването на живи нацистки престъпници отново стана актуална. Само че основният проблем днес - 69 години след края на Втората световна война, е, че немалко от подведените под отговорност нацисти умират по време на процеса. Казано другояче: времето за действия изтича.

Редакцията препоръчва