Нацистките грехове на хипократовите жреци | Начало | DW | 15.04.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Нацистките грехове на хипократовите жреци

До каква степен са служили на нацисткия режим авторитетните учени от онова време? Истината излиза наяве чак сега, не на последно място покрай проекта за осветляване на миналото, реализиран в берлинската болница "Шаритè".

През пролетта на 1933 година Вилхелм Фелдберг е млад асистент-лекар в Психологическия институт на берлинската болница "Шаритé". Една сутрин внезапно е уведомен от началника си, че е уволнен и още същия ден трябва да напусне клиниката. Освен това му е наложена мярка домашен арест. Преди това директорите на клиниката са решили на свое събрание, че евреите вече са нежелани сред работещите в болницата. С това ръководството показва изпреварващо послушание пред националсоциалистическия режим, тъй като към момента все още няма приет закон с подобно съдържание.

Фелдберг, който в спомените си описва подробно своето изгонване от Германия, заминава за Англия, където става известен фармаколог и психолог. На него и други прокудени от "Шаритé" медици най-голямата университетска клиника в Европа е посветила два паметни стълба, открити наскоро в Берлин като част от един по-голям проект за осветляване на миналото.

Тъмното минало на професорите-медици

"Шаритé" не е единственият научен институт, който чак сега решава да вдигне завесата над своята роля по време на националсоциализма в Германия. Първите изследвания за университетите по времето на Третия райх се появяват още през през 70-те години на миналия век. Но те са резултат по-скоро от усилията само на отделни учени. Висшите учебни заведения се захващат по-активно с тази дейност чак в края на 90-те години. Защо толкова късно? "Дълго време темата е била избягвана, за да не бъдат засегнати уважавани професори", казва берлинският историк Рюдигер фом Брух.

Gedenkort Charité

Проектът на "Шаритè" напомня за прокудените учени

В продължение на години науката се крие зад тезата, че не се е поддала на националсоциалистическата иделогия. Тази легенда отдавна е опровергана - имало е много учени, които са симпатизирали на нацистите и доброволно са се поставяли в услуга на режима, посочва фом Брух. И в "Шаритé" също са били извършвани опити с хора, изследвани са били расовите различия и са били правени насилствени стерилизации.

Дружеството "Макс Планк" е първото, което през 1997 година създава работна група за изследване на своята собствена роля по времето на националсоциализма. Примерът му по-късно е последван и от други научни институти. "Дотам обаче се стига не заради някакво чувство на лична вина, а защото общественият натиск по онова време достига връхната си точка", обяснява Рюдигер фом Брух.

Услужливите помагачи на режима

В много германски висши учебни заведения този процес все още е в начална фаза. За прокудените професори има немалко данни, но за останалия състав на болниците и клиниките информацията е доста оскъдна, казва специалистът по медицинска история Удо Шаген. "Само в "Шаритé" имаме имената на повече от 180 учени, които са били принудени да напуснат клиниката, но не знаем почти нищо за прокудените сред обслужващия медицински персонал", казва той и припомня, че в Берлин делът на лекарите и медицинските сестри от еврейски произход е бил много висок. Много от тях са успели да избягат в чужбина, но малцина са могли да запазят професията си.

PK Charite berlin Karl Einhäupl Timoschenko

За директора на "Шаритè" Карл Макс Айнхойпл паметта е изключително важна за идентичността на институцията

Сред лекарското съсловие от нееврейски произход почти никой не се е осмелявал да се противопостави открито на националсоциалистите. Дори водещи учени в "Шаритé" като известния хирург Фердинанд Зауербрух или психиатъра Карл Бонхьофер са съдействали на режима да прави своите медицински опити с хора, включително в концентрационните лагери.

Днес ролята на лекарите по време на Третия райх е част от обучението на студентите по медицинска етика. "Често всичко започва безобидно - с някакво отклонение от етичните норми, но то обичайно се оказва само първата стъпка към действия и събития с голямо историческо значение", казва преподавателят по медицинска етика Карл Макс Айнхойпл. Затова и проектът на "Шаритé" за прочит на миналото има за цел не само да ни напомня за съдбата на прокудените учени, но и да служи за предупреждение на новите поколения медици.

Редакцията препоръчва