Нацистка Германия и СССР: ″Две престъпни системи, причинили гибелта на милиони″ | Новини и анализи от Европа | DW | 26.02.2021
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Нацистка Германия и СССР: "Две престъпни системи, причинили гибелта на милиони"

И нацистка Германия, и СССР бяха престъпни режими с репресии и арести, причинили гибелта на милиони, казва полският историк Кшищоф Рухниевич. А можем ли да сравняваме Хитлер и Сталин? Ето какво казва той пред ДВ:

Наскоро руският президент Владимир Путин препоръча на Думата да разгледа законопроект, забраняващ сравненията между ролята на СССР и на нацистка Германия във Втората световна война. Как оценявате инициативата на президента на РФ Владимир Путин? По принцип възможно ли е да се сравняват ролите на Съветския съюз и нацистка Германия във войната?

Кшищоф Рухниевич: Сравнението е един от основните методи в историческите изследвания. В конкретния случай е важно да отбележим, че след подписването на пакта Хитлер-Сталин Съветският Съюз и Германия са свързани в тясно сътрудничество. В резултат от този пакт и тайния протокол към него, Германия напада Полша на 1 септември 1939, а СССР напада същата страна на 17 септември 1939. Сътрудничеството между двете страни продължава до самото начало на военните действия помежду им на 21 юни 1941. Русия открай време отделя голямо внимание най-вече на етапа от Втората световна война след тази дата, така че президентът съзнателно избутва неудобните факти на заден план. Нека да припомним, че СССР нападна не само Полша – окупирани бяха и Балтийските държави. Във всяка от тези държави беше установен съветски режим, включващ репресии, изтребване на елитите, депортация на хиляди хора в дълбоките предели на СССР и изпращането на други в затвори и в лагерите на ГУЛАГ. Спокойно можем да сравняваме окупационната политика на Германия и Съветския съюз между 1939 и 1941 година. Това даже е необходима процедура, за да покажем спецификата на всяка от двете страни и да видим как функционират двата тоталитарни режима в завзетите територии.

А можете ли да сравните Сталин с Хитлер? Ако можете - как би изглеждало това сравнение?

Кшищоф Рухниевич: Това не е нещо ново. От миналото са познати доста публикации, в които се противопоставят биографиите на двамата диктатори.

Редакцията препоръчва

Тук мога да спомена само най-известното изследване на Алън Бълок от 1991 г. „Хитлер и Сталин: Успоредни животописи“. Авторът между другото обръща внимание на някои аспекти от техните биографии и на психологическите им предразположености. Сравнителните изследвания обикновено са насочени не към подвеждането под общ знаменател, а към откриване на особеностите при отчитане на историческия контекст. Защото нито един от двамата диктатори не е действал във вакуум. И двете държави, Германия и СССР, са тоталитарни. Различават се само по подхода към идеологическите въпроси. И двете държави изтребват хората и групите, които са определени като враждебни или нежелателни. Идеологическите различия не пречат на двамата диктатори да влязат в съюз и дори да му вдъхнат живот. За тях по-важно от всичко друго са нуждите на двете им държави в конкретния исторически момент. След нападението на Германия срещу Съветския Съюз, той се превръща в жертва и постепенно става важен член на антихитлеристката коалиция. В същото време СССР не престава да бъде тоталитарна държава и след 1944-1945 година. Освен това след края на Втората световна война СССР усилва влиянието си над страните в Източна Европа – и не само ги подчинява, но внася в тях дълбоки промени: съветизация.

Не се ли опасявате, че с подобни сравнения Холокостът може да бъде приравнен към други престъпления, извършени по време на Втората световна война в една или друга държава?

Кшищоф Рухниевич: Това са две различни неща. В общ план можем да кажем, че престъпленията на нацистите имат расова мотивация, докато съветските престъпления са класово мотивирани. И двете системи бяха престъпни и причиниха гибелта на милиони хора. Милиони други, които успяха да оцелеят, останаха завинаги инвалиди или психично болни, а и до днес поколенията страдат от това. Хората, прекарали дълго време в съветски лагери, са хора със съсипани съдби. (…) Според мен сравнението между престъпленията не омаловажава значението на Холокоста в историческите изследвания и в колективната памет.

Този въпрос може да Ви прозвучи банално, но все пак: Кой започна Втората световна война?

Кшищоф Рухниевич

Кшищоф Рухниевич

Кшищоф Рухниевич: Сред историците преобладава мнението, че Германия започва войната. Но бързите победи на хитлеристките армии първо в Полша, а после и в Западна Европа, биха били невъзможни без изричните гаранции, а понякога и активна помощ от страна на СССР – нищо, че е неин идеологически противник. Тайният протокол към пакта Молотов-Рибентроп и Договорът за дружба и за границата от 28 септември 1939 показват истинските намерения на двете страни.

Става дума за една световна война - защо тогава дискусиите сред политиците и в медиите често се ограничават само до ролята, която играят в нея Съветският съюз и нацистка Германия?

Кшищоф Рухниевич: Отговорът е прост. Германия започва войната, а СССР застана на нейна страна. Вярно, че няколко месеца по-късно той сам се оказва в позицията на нападнат, но това не бива да ни кара да скриваме фактите. Това са два престъпни режима. Репресиите и арестите там са всекидневие, тяхна жертва стават и гражданите на покорените страни. И двата режима създават система от лагери и систематически лишават местното население от граждански права. Организирана е широкомащабна експлоатация на окупираните държави, а културните им ценности са разграбени или преднамерено унищожени. Всичко това се върши поради расова или класова омраза.

*Кшищоф Рухниевич е професор по история в университета на град Вроцлав, Полша. С него разговаря Даря Брянцева.

Реклама