Наука в служба на нацизма | Начало | DW | 23.12.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Наука в служба на нацизма

Те са правили научни изследвания, но в съответствие с нацистката идеология - учените от Дружеството за Югоизточна Европа се оказват с доста противоречиви биографии, около които и до днес не всичко е ясно.

default

Рудолф Фогел

Само няколко дни преди да бъде удостоен с медала "Рудолф Фогел", кореспондентът на "Нойе Цюрхер Цайтунг" в Белград Андреас Ернст обяви пред президиума на Дружеството за Югоизточна Европа, че няма да приеме наградата. Основанията му: наличието на информация в интернет, че като журналист Рудолф Фогел е провеждал националсоциалистическа пропаганда. В президиума си правят съответните изводи и сменят името наградата. Нещо повече - решено е да се проведе и конференция, посветена на историята и предисторията на дружеството.

След 1945 всичко е ясно, но преди това?

След Втората световна война Рудолф Фогел е депутат, държавен секретар, посланик към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в Париж и дългогодишен председател на Дружеството за югоизточна Европа. И макар от 1950-те години насам към него постоянно да са отправяни упреци, че се е занимавал с пропаганда в полза на националсоциалистическа Германия, в една юбилейна публикация на Дружеството за Югоизточна Европа от 1986 Фогел е почетен като "враг на нацистите" и "доказан антифашист". През 1991 дори наричат на негово име журналистическата награда, връчвана от дружеството.

Michael Martens Korrespondent der Frankfurter Allgemeinen Zeitung Istanbul

Журналистът Михаел Мартенс

Михаел Мартенс, кореспондент на "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" в Истанбул, е един от носителите на медала "Рудолф Фогел". Според него, причината, поради която на Фогел не му се е налагало да влиза в дискусия за миналото си, са най-вече хората, доминирали Дружеството за Югоизточна Европа до 1980-те години. "Става дума за хора с високо научно реноме, които обаче по време на нацизма често са играли гибелна роля в изследванията на Югоизточна Европа", казва Мартенс.

"По време на нацистката диктатура водещи фигури от дружеството като Фриц Валявец или Франц Роненбургер в качеството си на членове на Националсоциалистическата партия и на СС са възприемали своята дейност като "борбена наука" в служба на националсоциализма", посочва историкът Герхард Зееван. Той обяснява, че сред задачите им е била и тази - да аргументират псевдонаучно германската експанзия в Югоизточна Европа. За целта били подбирани данни за групи хора, представляващи опасност за националсоциалистическа Германия.

Трудното преодоляване на миналото

По-късно, по време на Студената война, пък се търсят експерти, познаващи страната и хората отвъд желязната завеса. В учредените с държавни пари институти и организации, които от началото на 1950-те години се занимават с Югоизточна Европа, отново се срещат познати лица от времето преди 1945. "Не само поради това не може да се говори за ново начало в изследванията, посветени на югоизточна Европа след края на войната", подчертава историкът Матиас Беер. "Паралелно се наблюдава и последователност в съдържателно отношение: подготвените преди 1945 година доклади са публикувани в следващите години", посочва Беер. Матиас Бернат, който поема ръководството на мюнхенския Югоизточен институт през 1960-та, мълчаливо се дистанцира от тези разработки, прибирайки ги по чекмеджетата. "Това е бил възможният тогавашен начин за преодоляване на миналото", казва неговият някогашен сътрудник Герхард Зееван.

Всъщност на точно този обременен политически кръг от хора трябва да се благодари, че след 1945 изследванията за Югоизточна Европа успяват да се утвърдят в Германия. "След Втората световна война са създадени цели четири научни института, разработващи тази проблематика, благодарение на които във времената на Студената война стават възможни контактите с учени от Югоизточна Европа", подчертава дългогодишният председател на Дружеството за Югоизточна Европа Валтер Алтхамер.

Prof. Gerhard Seewann von der Universität Pécs

Историкът Герхард Зееван

Какво ще стане оттук нататък?

Не само биографиите на Фогел или Валявец са противоречиви - това се отнася за едно цяло поколение учени. Историци като Вернер Конце и Теодор Шидер или политологът Теодор Ешенбург също са работили в полза на нацистката идеология. Техните принципно критично настроени ученици обаче в продължение на десетилетия игнорират темата за миналото на учителите си - лоялността им просто е твърде висока, смята Андреас Виршинг, директор на Института за съвременна история в Мюнхен.

Сега предстои специална комисия, назначена от президиума на Дружеството за Югоизточна Европа, да излезе до февруари с конкретни предложения за бъдещето, включително за финансирането на изследователската работа и сътрудничеството с висшите учебни заведения и другите научни звена. Същата тази комисия би трябвало да се занимае и с идеологическите схеми, съществували непосредствено след войната, и с тяхното отражение върху изследванията за югоизточна Европа, но също и със следните въпроси: в какво се е състояла посредническата дейност на Дружеството за Югоизточна Европа между Германия и Балканите по време на Студената война. Как са били възприемани югоизточноевропейските режими от Дружеството за югоизточна Европа? Дали те са оказвали влияние върху неговата работа? Дали учените от дружеството са се занимавали с агентурна дейност? Отговорите се очакват с нетърпение.

Редакцията препоръчва