Насипното състояние на СДС | Новини и анализи от България | DW | 15.05.2012
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Насипното състояние на СДС

Какво се случва днес със СДС - партията, която беше натоварена със съдбовна мисия? Патосът на този въпрос сякаш още повече смалява останките от някогашния Съюз на демократичните сили, пише Мирела Иванова.

„Десните избиратели са много разочаровани от „Синята коалиция” - из новините на Dir.bg

Преди седмица бях гост на авторитетно и популярно радиопредаване. Водещият, искрено удивен от интереса, с който преглеждам струпаните вестници, ме попита по пътя към студиото: „Какво мислиш за управлението на ГЕРБ?” И сам си отговори, с видима болка: „СДС трябваше да свърши и построи това, с което сега се е заел ГЕРБ”.

Всеки (независимо дали партия или човек) свърши това, което свърши. И днес България, каквато я гледаме, е наше дело. Една година преди изборите страстите са развихрени до искрометност, текат разединителни и обединителни процеси, вече трудно можем да запомним дори имената на новопръкващите се всекидневно партии, движения и формации. А какво се случва в тази жива и твърде динамична картина със СДС - партията, която години наред обозначаваше високите пориви към свобода, която беше натоварена със съдбовна историческа мисия и непомерни надежди? Патосът на въпроса сякаш още повече смалява останките и отломките от някогашния Съюз на демократичните сили.

Битки и битчици

Regierungsgebäude in Sofia Bulgarien

Днешното състояние на СДС се дължи на дългото му неучастие в управлението, смята М. Иванова

Предстои трудното решение на ръководството му да избере или отхвърли участието в Синята коалиция. Вече е отправено предложение и от НДСВ за предизборно споразумение и за обединение на „автентичните дясно-центристки сили”.

През годините многократно се питах какво НЕ свърши СДС, за да е проблематично днес бъдещето му, а ръстът му да е съмнително нисък, по-нисък от 4-процентовата бариера. Мнозина политолози и „бивши седесари” назовават куп причини за ерозията и драматичните грешки на синята партия, свили я като шагренова кожа. Дали да влезе в коалиция с ДСБ? По този драматичен въпрос днес СДС е толкова притиснат между „това ще ни погуби” и „това ще ни спаси”, че вече трудно диша.

Без да се връщам далеч назад, при работническо-мениджърските приватизации, отглеждането на клиентелизма, междуличностните сблъсъци на най-авторитетните фигури, закриването на вестник „Демокрация”, аз твърдя, че най-сериозната причина за насипното състояние на СДС днес е дългото неучастие в управлението. Това заблати симпатизантите и членовете, демотивира ги окончателно, въвлече ги зорлем в апаратни битки и битчици по места и в централата. Хора с капацитет и възможности, с организационни и експертни качества са обречени да участват единствено в стесняващия се вътрешнопартиен живот, с други думи - не могат да разгърнат способностите, уменията и натрупания си опит. Те са нещо като партийци под обсада.

Здравей и сбогом, СДС!

Някой ще ме подсети за партийното ръководство и депутатите в националния и европейския парламент. Да, естествено, но те също се броят на пръсти и също се самокапсулират в своето конкретно несъстояване. Нито са опозиция, нито подкрепят управлението - коя ли мъглявина обитават тогава?

Освен другото, СДС е очакване за енергия, за подем и вътрешна мобилизация, за масово гражданско съучастие, а в гореописанато си състояние партията не само не излъчва подобни сигнали, но и се бои да ги излъчи, за да не я досъсипят съвсем.

Straßenschild Verkehrsschild Pfeil Richtungsweiser Spurweiser

Струпването на грешки като партийна линия

Бедата е, че в България неучастието във властта е също толкова деструктивно за една партия, колкото и управлението й, и тъкмо СДС е учебникарски пример за това наблюдение. Стоенето отстрани съсипва и деморализира по един начин, надвесването над кацата с меда - дваж по-страшно, макар и другояче.

След четирите години на успешно управление и изгубените подир това избори, в СДС настъпиха най-зловредните вътрешнопогромни процеси, чиито начала обаче провиждаме в наложения у нас възглед за властта и начините на нейната (зло)употреба.

Дали днес Мартин Димитров ще се съюзи с ДСБ или ще подаде оставка, всъщност няма огромно значение. Освен, че ще бъде отнета още една възможност за представителство на шепата носталгици и идеалисти, които с видима болка скърбят по разрушените си високи представи за дясното, демокрацията и свободата.

Автор: М. Иванова, Редактор: А. Андреев

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание

Реклама