Насилието в Беларус: режимът срещу народа | Новини и анализи от Европа | DW | 13.08.2020
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Насилието в Беларус: режимът срещу народа

Дълго време властта на Александър Лукашенко се крепеше на два стълба. Единият от тях все още държи – бруталното насилие, с което той сега се опитва да потуши протестите в страната. Коментар на Р. Везер във ФАЦ.

Лукашенко хвърли значителна сила срещу протестиращите в страната

Лукашенко хвърли значителна сила срещу протестиращите в страната

Според избирателната комисия на Беларус, Александър Лукашенко е спечелил президентските избори в неделя със същия резултат, който го доведе на власт преди 26 години: 80% от гласовете. Тогава резултатът беше истински, а вотът - единственият свободен, провел се някога в Беларус. Сега обаче сме свидетели на един фарс, който всяка вечер изкарва безброй хора по улиците на Минск и други градове в страната, макар те да знаят отлично какво ги очаква там: маскирани полицейски спецчасти, които арестуват произволно граждани, бият безпрепятствено лежащи на земята демонстранти, изкарват насила шофьори от автомобилите им и стрелят по протестиращите с гумени куршуми.

Редакцията препоръчва

Бруталните сцени от Минск представляват грубо потъпкване на неписания обществен договор, който бе един от двата стълба, на които се крепи властта на Лукашенко вече повече от четвърт век. През 1994 година той обеща възстановяване на относителната социална сигурност, която си беше отишла заедно със СССР. Последиците върху социалната система на Беларус през втората половина на 1990-те години не бяха толкова тежки, колкото в съседните Русия и Украйна. Затова и президентът губеше доверие бавно: бяха необходими 10 години икономически застой и цинично подценяване на пандемията, която Лукашенко определи като “психоза”, за да може недоволството да прерасне в протести.  

Насилието – най-ефективното оръжие на Лукашенко

Другият стълб на дългогодишното управление на Лукашенко е насилието, което той използва още от самото начало. Той прилага сила не само срещу протестиращите сега, но и към парламента и дори към бивши свои съратници. Някои от тях изчезнаха безследно през 90-те години. Лукашенко следва максимата: колкото повече съпротива, толкова повече насилие. Мащабите на насилието, прилагано от държавата сега, е индиректно потвърждение за изборната загуба на Александър Лукашенко.

Дали размириците ще доведат до края на управлението му обаче е спорно. Силите за сигурност очевидно остават верни на президента. Всички призиви на опозицията, полицията да застане на страната на гражданите, засега си остават глас в пустиня. Протестиращите, които подаряваха цветя на полицаите в израз на това, че са дошли да протестират мирно, бяха брутално пребити от силите на реда. Колко дълго още ще издържи мирният протест сега, когато става все по-ясно, че няма надежда за бърз крах на режима?

Минск – все по-зависим от Москва

Това, че Лукашенко може да разчита само на директна агресия за овладяване на положението в страната, го прави още по-зависим от Русия. Само благодарение на индиректните субсидии на Кремъл разбитата икономиката на Беларус все още не се е сринала. Но Лукашенко винаги е бил труден съюзник за Путин и е съумявал да отклонява исканията му.

С тази политика явно вече е свършено. В телеграмата, с която поздравя Лукашенко за избора, Путин чрез езика на дипломацията представя редица искания и акцентира на важността на военното сътрудничество. Наскоро беларуският президент уверено се противопостави на желанието на Путин да бъде изградена военна база на територията на Беларус. Сега обаче по всичко изглежда, че руските сили ще се доближат още повече до НАТО. 

Александър Лукашенко се обяви за победител на изборите, протестиращите не му вярват

Александър Лукашенко се обяви за победител на изборите, протестиращите не му вярват

Една от важните фигури в играта на Лукашенко с Кремъл е Европейският съюз. Брюксел следва разбирането, че колкото по-тясно Лукашенко обвързва страната си с Русия, толкова по-малко надежда има за един демократичен Беларус. Затова ЕС реагираше на всеки оптимистичен сигнал от Минск. Символичните ходове като освобождаването на политически затворници, което не струва нищо на режима на Лукашенко, бяха приети с овации. През 2016 година пък ЕС отмени санкциите срещу Беларус, наложени заради погазването на човешките права, без да има реални основания за това.

На ход е Брюксел

Сега ЕС не може да спре насилието, което режимът на Александър Лукашенко използва срещу собствения си народ. Но може да направи така, че да не изгуби доверието на демократите в Беларус и в цяла Източна Европа: бързо да свика поисканата от Полша среща на върха и да наложи санкции срещу режима.

Още по темата – в това видео

Вижте видеото 02:52

Беларуските "ескадрони на смъртта"

Подобно съдържание