Нарушения извън терена | Новини и анализи от България | DW | 08.09.2005
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Нарушения извън терена

Александър Андреев

default

Христо Стоичков е на път към поредната си титла: шампион в мутризацията на българското общество, голмайстор по простащина в публичното пространство. Заради журналистическата почтеност нека все пак да изброим най-напред положителното. Да, Стоичков беше забележителен футболист и кумир за безброй млади таланти. Да, той положително е натрупал много пари и сигурно влага малка част от тях за благотворителни цели. И най-сетне: факт е, че покрай него милиони хора научиха за България и може би дори изпитаха някакви мимолетни симпатии към страната и нейните граждани. Ако беше ограничил своята активност до тези успехи – шапка да му свалиш. Но Златната топка, парите, славата и постовете очевидно са попретоварали самооценъчната способност на бившия нападател, който е повярвал в една от многоборйните баналности на футболните коментатори: че футболът е като живота. Следвайки именно това кредо, Стоичков хулиганства из живота така, както често хулиганстваше и на терена: сипе наляво и надясно дълбокомислените си скудоумия, подсича изотзад всевмъзможни хипотетични заговори срещу България, обижда и ругае изумени граждански лица, тупа се по раменете със знайни и незнайни мутри. На игрището това минаваше и заминаваше без особени последствия, ако не броим многобройните червени картони. Но извън игрището Стоичковите нарушения нанасят доста по-дълготрайни травми, пък и просто няма кой да му вдигне червения картон. Заставайки край ковчега на осъдения престъпник и предполагаем (ама страшно предполагаем!) мафиот Георги Илиев, в очите на много млади българи Христо Стоичков узакони бандитизма като достойна и привлекателна житейска кариера. Дългогодишните му смехотворни оплаквания от някакъв едва ли не световен заговор срещу българския футбол пък подгряват една от най-опасните агитки в българското общество: на онези “патриоти”, дето все някой друг им е крив за собствените неуспехи. Комплексарщина, априорна обиденост от живота и маниакална подозрителност, избиващи в ксенофобия – в забъркването на този коктейл участва, за съжаление, не само “Атака”. Та чак от Швеция един вестник направи това, което отдавна трябваше да бъде сторено в България: призова Стоичков да млъкне най-сетне. Забележете, дори не става дума за обидата на милиони шведи и на президента на УЕФА Йохансон – на шведите ще им мине, а Йохансон и другите функционери по златните върхове на световния спорт изобщо не са за жалене. Става дума за имиджа на България, той е за жалене в случая.

Накрая, като косвено оправдание за публичната фигура Христо Стоичков, задължително трябва да се каже, че той не е единственият бивш футболист с неадекватно самочувствие, който става за резил извън терена. Легендарни са глупостите, които изрича легендарният Пеле всеки път, когато си отвори устата по някакъв въпрос. Сходно е положението и с Франц Бекенбауер в Германия, който наднича буквално от всеки телевизор и от всяка консервна кутия в страната. Прекрасни футболисти, но нека да си гледат футбола, стига да го разбират. Впрочем, като треньор на националния отбор Стоичков вече попада под подозрението, че и от футбол не разбира.