″Народ, потънал в отчаяние″ | Новини и анализи по международни теми | DW | 14.10.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

"Народ, потънал в отчаяние"

Последните палестински нападения срещу израелци не са организирана акция. Те са израз на отчаяние, казва политоложката Зилке Темпел в интервю за ДВ. Без готовност за компромиси конфликтът не може да бъде решен, смята тя.

ДВ: Напреженията между палестинци и израелци понастоящем като че ли ескалират както на Западния бряг, така и в Ивицата Газа. Има ли конкретна причина за изострянето на ситуацията именно сега?

Зилке Темпел: Не, за конкретна причина сега не може да се говори - за разлика от случая с Втората интифада, започнала през 2000-та година, за която се смята, че беше предизвикана от посещението на тогавашния израелски премиер Ариел Шарон на Храмовия хълм. От Газа често изстрелват ракети. Но за тях се заговаря само тогава, когато е налице реакция от страна на Израел. Освен това в Ивицата Газа има твърде различни групировки. Ако Хамас решат да не изстрелват ракети, това далеч не означава, че и ислямските джихадисти ще направят същото. Въпросът е по-скоро дали вторите не се изплъзват от контрола на Хамас.

ДВ: Как оценявате положението в Източен Йерусалим и на Западния бряг?

Зилке Темпел: Сред палестинците се шири огромно отчаяние. Нищо не се е променило за тях през изтеклите месеци и години. Абас заложи на стратегията Палестина да бъде призната от ООН. Но това, че сега пред ООН се развява палестинският флаг, с нищо не променя живота на обикновените палестинци в Рамала и Джанин. Според мен, последните нападения с нож срещу израелци не са организирана акция, а израз на натрупаното отчаяние. В подобни случаи всичко зависи от това как ще реагира Израел: дали с намесата си ще допринесе за деескалация на ситуацията или обратното - ще предизвика още по-голяма ескалация.

ДВ: Оказа се, че поне един от нападателите е член на джихадистка групировка. Съществува ли опасност ислямският радикализъм да се разпростре в автономните палестински области?

Зилке Темпел: Някои от палестинците са готови да се радикализират. Главно защото Организацията за освобождение на Палестина, а в известен смисъл и Хамас не успяха да решат конфликта. Джихадистите от "Ислямска държава" и от Ал Кайда имат обаче много изтънчена пропагандна стратегия. Тя е в състояние да привлече палестинците – независимо от каква социална среда произхождат, дали работят или са безработни. Освен това някои палестинци посягат към ножа, защото искат да променят някак ситуацията си. Джихадистките идеологии са привлекателни за тях, тъй като им обещават известна романтика и незабавно решение на всички проблеми.

ДВ: Какво допринасят, според Вас, опитите за дипломатическо решение на конфликта?

Зилке Темпел: Всички опити за уреждане на близкоизточния конфликт досега се провалиха. Възможностите за нова дипломатическа офанзива просто не са налице, както с оглед на позицията на израелското правителство, така и на крайно нестабилната ситуация в региона. Редица предложения бяха провалени и по вина на палестинците. Те живеят в изключително трудни условия – в условията на продължаваща окупация. Присъствието на Израел на Западния бряг е масивно – както военното, така и това на израелските заселници там. Освен това палестниците пропуснаха да изградят държавни структури. Много често психологическият фактор е причина за провала на преговорите. Четвърто поколение палестински бежанци живее в бежански лагери при изключително тежки условия – нима може да се очаква от тях да приемат, че са страдали напразно само за да могат да се завърнат не по родните си места, а в някаква държава, която само носи името Палестина, но няма нищо общо със старата Палестина?

ДВ: Израел е еврейска държава, т.е. тя има религиозен фундамент. Не се ли пренебрегва това като фактор в близкоизточния конфликт?

Зилке Темпел: Според идеята на създателите му, Израел не е религиозна държава и не трябва да се развива по посока на теокрацията. Тяхната дефиниция е ясна: Израел е държава, чието население в преобладаващата си част е еврейско. Това обстоятелство е много по-важно за самосъзнанието на израелците от религиозното чувство. Само че след 1967 г. в Израел възниква движението на религиозния национализъм, според което Юдея и Самария (както то нарича Западния бряг), са свещените земи. Това движение, според мен, представлява голяма опасност не само за палестинците и тяхната претенция да изградят на тези места своя държава. То е опасност и за основите на израелската държава. Дори да допуснем, че израелците и палестинците биха се споразумели някой ден за създаването на две самостоятелни, независими една от друга държави, радикалното малцинство при всички случаи ще бъде срещу подобен компромис. Илюзия е обаче да се вярва, че компромисът може да се заобиколи. Без компромис конфликтът никога няма да бъде решен.

Реклама