Народът се страхува | Новини и анализи от Европа | DW | 05.12.2009
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Народът се страхува

Незадоволителният диалог между културите и силно разклатеното доверие в исляма доведоха до забраната на минаретата в Швейцария на отминалия референдум, смята коментатора на седмичника "Райнишер Меркур" Волфганг Тилман.

default

Ислямът и символите му все още всяват страх в Европа

Швейцарският референдум относно минаретата би завършил вероятно с друг резултат, ако в Европа бяха налице по-недвусмислени признаци за разбирателството между културите. Например, ако повече европейски политици, църковни водачи и повече ислямски съюзи бяха подкрепили желанието на турските християни иззетата през 1943 година от военните църква "Св. апостол Павел" в Тарс, родния град на апостола, отново да бъде използвана като действаща църква, а не само като музей.

Türkei Paulus-Jahr Apostel Paulus Geburtsort Tarsus

Църквата "Св апостол Павел" в Тарс само музей

Разбирателството да е взаимно

През октомври, година след подадената за това молба, турският държавен министър Фарук Челик и Али Бардакоглу, оглавяващ Главния директорат по религиозните дела /Диянет/ посетиха Германия и осветиха голяма джамия в Дуизбург. Те увериха германската пълномощничка по въпросите на интеграцията Мария Бьомер, че ще се застъпят за църквата в Тарс. И след това, подобно на редица други техни колеги преди тях, не направиха нищо.

Затова пък Европейският съюз прояви голяма неохота да приеме преследвани в Ирак християни, докато съветът на министрите успешно се пребори в едва ли не насила взетото решение думата "християни" да не се посочва изрично. Европа се чувства безпомощна към ислямските култури. Тяхната главна ценност е подчинението. Това подхранва подозрението, че ислямът се стреми към господство. И вдъхва несигурност у гражданите: те се страхуват от евентуално културно надмощие на мюсюлманите и постепенна загуба на либералното общество.

Страхът има фатални последици

Швейцарските граждани искаха да дадат сигнал, като посочат докъде следва да се простират границите на малцинствата. И бяха готови да заплатят за това висока политическа и икономическа цена. По тази причина позволиха да бъдат убедени от пропагандата на национално-консервативната Народна партия, която внушава, че минаретата рушали културата и профила на градовете - макар всъщност досега да не е планиран строеж на нито една джамия, нито пък на минаре.

Резултатът е опустошителен за интеграцията в Европа и за отношението между християнския и ислямския свят. Швейцарските политици подцениха страховете на гражданите. Те заложиха на самочувствието на силната, традиционно толерантна многонационална държава. Няма полза да корим сега народа, че проиграл доверието на правителството и да си пожелаваме правителството да си избере друг народ.

Screenshot minarette.ch

Швейцарските политици подцениха страха на народа

Ключът към решението в ръцете на релиигите

Те трябва да се споразумеят по човешките права и отношението между претенции за истинност и плурализъм. Трябва да го направят с ангажираната подкрепа на правителствата и на европейските институции. Брюксел вече показа интерес към разграничаване от религиите и тяхното маргинализиране.

Вероятните жалби на мюсюлмански групи към Европейския съд за човешките права едва ли ще доведат до нещо добро. Страсбургските съдии вече демонстрираха някои недостатъци на религиозната си компетентност: те постановиха за цяла Европа, че кръстовете нямат място в публичните помещения, защото това е нарушение на човешките права. Може би строежът на минарета, църковни кули и пр. биха окачествили едва ли не като капитално престъпление спрямо вярващите?

Редакцията препоръчва