″Наричаха ни цигани″: историята на Фрида Д., преживяла Холокоста | Новини и анализи от Европа | DW | 08.04.2022
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

"Наричаха ни цигани": историята на Фрида Д., преживяла Холокоста

Фрида Даниелс е на 89 години, бивша акробатка, синти. Тя и семейството ѝ са били преследвани по време на нацизма, но обезщетение за причинените страдания не е получила и до днес. И продължава да се бори.

18-годишната Фрида Даниелс пред караваната, в която живеело семейството ѝ

18-годишната Фрида Даниелс пред караваната, в която живеело семейството ѝ

А всъщност всичко е много тъжно: нацистки преследвания на цялото семейство, неполучено обезщетение. Въпреки това Фрида Даниелс се усмихва широко. Тя не изглежда на 89 години, а по-скоро на 60. Бившата акробатка все още има опънато въже в градината си, по което продължава да ходи.

Фрида стъпва на въжето за първи път на пет години - през 1938-а. Представлението се състояло на пазарния площад в Щаде, Долна Саксония. Зрителите били много впечатлени и накрая пуснали доста пари. Всички членове на семейството ѝ също ходели по въже. Живеели в каравана в Хамбург, но през лятото обикаляли цяла Германия, за да изнасят представления.

„Знаеха, че сме цигани"

Редакцията препоръчва

През 1938-а година Хитлер е вече от пет години на власт. По онова време тези синти и роми, които не били готови да се откажат от артистичните си професии, били изпращани в концлагери - защото заниманията им били „непродуктивни и измамни".

На семейството на Фрида била наложена забрана да упражнява професията си, хората нямали право да напускат Хамбург и потънали в бедност. Разказвайки историята, Фрида често използва английски думи, което не е случайно - през 1954-а година е емигрирала в САЩ и днес живее в Калифорния.

Фрида си спомня как са гладували. Тя и останалите девет деца в семейството били лишени от възможността да ходят на училище. А другите деца ги обиждали, наричайки ги „цигани". По време на бомбардировките никой не ги допускал в убежищата, макар че майката била бременна.

Бащата пък трябвало да премине „расово-биологичен преглед". Националсоциалистите правели тези унизителни прегледи на синтите и ромите, след което издавали т.нар. „расови експертизи". Режимът смятал тези хора за „малоценна раса".

Страхът от депортация

След като били веднъж заклеймени, вече нямало как да избягат - бащата трябвало да се явява на всеки две седмици в Гестапо и да води по две от децата. През това време майката се тревожела и постоянно плачела, защото не знаела дали ще се върнат. Националсоциалистите вече били депортирали много от техните роднини.

В крайна сметка семейството се решило на бягство - бащата успял да осигури билети за влак, с който да заминат от Хамбург. Първоначално се криели при бабата по майчина линия в Тюрингия и възнамерявали да се върнат в Хамбург, но караваната им била унищожена при бомбардировките. Фрида казва, че това ще да е бил техният късмет - вероятно нацистите са решили, че са загинали при бомбардировките.

Битката на Фрида продължава 

Фрида и до днес не е получила истинско обезщетение за причинените страдания. Веднъж ѝ дали 2000 евро и това било всичко. Тя се бори да получи истинско обезщетение - за годините, в които не е можела да ходи на училище, за икономическите щети от забраната за упражняване на професията, както и за физическите и психическите страдания.

Фрида изпълнява опасен номер с брат си в края на 1940-те години

Фрида изпълнява опасен номер с брат си в края на 1940-те години

Случаят не е единичен: федералното правителство и до днес не признава за преследване по време на националсоциализма тъй нареченото "задържане без право за напускане на населеното място". Историците са на друго мнение: от 1939-а година нататък нацисткият режим си поставя за цел да депортира от Райха всички все още останали там синти и роми. Хайнрих Химлер, райхсфюрерът на СС, разпорежда този вид задържания като подготвителна мярка за окончателната депортация.

Публикуваният през 2021-а година доклад на независимата комисия „Антициганизъм" настоява малцината оцелели, засегнати от мярката „задържане на място", най-накрая да получат съответното обезщетение. Правителството е натоварило комисията със задачата в продължение на две години да проучва ситуацията на синтите и ромите. Фрида продължава да се бори заедно с Централния съвет на синтите и ромите. Искането ѝ е за 400 евро месечно.

„Това би било чудесно! Но Централният съвет казва, че все още се водят разговори. Колко ли дълго биха могли да продължат? Всички сме вече почти на 90. Бяхме там, преживели сме го!"

Подобно съдържание