Наричат го ′′проблемния блок′′ | Новини и анализи от Европа | DW | 01.11.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Наричат го ''проблемния блок''

Деца, които ровят в боклука; жени, които продават телата си; мъже, готови да вършат всякаква работа: такива са предразсъдъците за бедните пришълци от България и Румъния, пише сп. "Фокус". И други медии коментират темата.

От години властите в Дортмунд и Дуисбург се опитват да решат проблемите, свързани с прииждащите бедни преселници от България и Румъния. От 1 януари 2014 г. те ще имат право и на социални помощи, което допълнително ще натовари и без това празните общински каси, пише списание "Фокус".

Внос на мизерия

Откакто през 2007 година България и Румъния се присъединиха към ЕС, все повече хора от двете балкански държави пристигат в Германия. В Дортмунд са се оформили зони, които са един вид "запазени територии" за пришълците от Изток. За мъжете-надничари това е улица "Малинкродщрасе", а за жените-проститутки - "Шлезвигерщрасе". "Само за две години броят на проституиращите жени скочи от 80 на повече от 1 000", казва Кристиян Шмит от дружеството, стопанисващо жилищни сгради в северните квартали на Дортмунд. От години той наблюдава как нашествието на бедните преселници от Изток систематично сваля цените на имотите. "Много от българите и румънците живеят в родината си в мизерни условия. Сега те внасят тази мизерия и в германските градове", казва пред "Фокус" Биргит Цьорнер, която отговаря в местната община за социалната политика.

Същото твърди и Кристиян Шмит: "Пришълците обитават порутени жилища, от които предприемчиви собственици печелят в пъти повече, отколкото на свободния пазар", казва той. Наем се плаща за всяка отделна стая, а не за цялото жилище. Обикновено в една стая живеят по четирима човека, като всеки от тях трябва да плаща наем за матрака, на който спи. Така собственикът изкарва до 12 хиляди евро на месец, което е четири пъти повече, отколкото би получил по законен начин, казва Шмит.

Подобна е ситуацията и в Дуисбург, където една 8-етажна сграда, обитавана предимно от български и румънски преселници, си има вече име - наричат я "проблемният блок". Той е построен през 60-те години на миналия век за работниците-миньори, които със залеза на минното дело и стоманодобивната промишленост в Рурската област постепенно са се изнесли от него. От 2009 година сградата има нов собственик, който я отдава под наем предимно на роми от Източна Европа. "Сградата е проектирана за около 300 души, но днес в нея живеят вероятно 1 500 човека", казва пред "Фокус" Ханс-Вилхелм Хале, който от 31 години живее точно срещу "проблемния блок". От година и половина властите в Дуисбург регистрират рязък ръст на прииждащите "мигранти по бедност", както в Германия наричат пришълците от България и Румъния. До този момент в града са се заселили около 8 500 преселници от Изток, като всяка година броят им се увеличава с поне 500.

Duisburg Rheinhausen Rumänen Armutszuwanderer

Входът на "проблемния блок"

Проблеми и в Берлин

И Берлин привлича бедните мигранти от България и Румъния, пише на свой ред "Берлинер Цайтунг". През последните шест-седем години броят им се е увеличил драстично - новодошлите са близо 17 хиляди повече, отколкото изселилите се, се казва в приета това лято стратегия за интеграцията на ромите-преселници. Голяма част от тези хора нямат здравни осигуровки, живеят в мизерни условия, просят по улиците или пък се занимават с нелегална дейност, се казва в доклад, изготвен от управата на берлинския квартал Нойкьолн, където живеят над 10 000 преселници от България и Румъния.

На темата се спира и швейцарският "Нойе Цюрхер Цайтунг". Изданието припомня тезата на германския вътрешен министър Ханс-Петер Фридрих, според когото ако хора се заселват в някоя държава, за да се възползват от социалните плащания там, това представлява злоупотреба с правото на свободно придвижане в ЕС. В тази връзка Фридрих настоява да се въведе забрана за повторно влизане в страната на хора, които злоупотребяват с германската социална система. Засега обаче Европейската комисия не приема аргументите на германския вътрешен министър - Брюксел окачестви реакцията му като крайно преувеличена, припомня "Нойе Цюрхер Цайтунг".

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание