Напускам България или оставам? | Новини и анализи от България | DW | 31.05.2011
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Напускам България или оставам?

Все повече българи се чудят дали да напуснат родината. Младите така или иначе мислят за този вид "решение на житейския проблем", а тези, които вече нямат сили, възпитават децата си в готовност един ден да поемат навън.

Анализ на проф. Ивайло Дичев:

Г-н Борисов в специфичния си жанр на самохваление обеща да върне - т.е. да върне той лично - българските емигранти до четири-пет години. Малко по-рано социологически сондажи пък показаха, че 200 хиляди българи са готови да заминат за чужбина без да дават внятни обяснения за това. В последвалото масово производство на мнения едни казваха, че е чудесно хората от периферията да се стремят към центъра, защото някой ден ще донесат западен ноу-хау; за други необяснимо нарасналият процент потенциални емигранти е свидетелство за пълната безперспективност пред превърнатата от неолибералите в офшорна зона България; за трети хората просто се срамуват да бъдат управлявани от типажи като г-н Борисов и г-н Цветанов, плюс неофашистите от Атака.

Тук не става дума само за дежурния оптимизъм на властта и дежурния песимизъм на опозиционно настроените. Става дума за една дълбока паника пред процесите на глобализация и най-вече неочакваната свобода, с която те ни снабдиха. Можеш да отидеш където искаш, в който момент искаш, стига да си намериш по-добра реализация. А тези, които остават? От една страна те се терзаят, задето не смеят или не могат да направят крачката, гледат със завист заминалите, които им пращат картички с новата си кола или къща, отчуждават се от настоящия си живот, който откъм чужбина изглежда жалък и дребен. От друга - започват да помпат омразата към заминалите, предали майката-родина.

Boyko Borissov Premier Minister Bulgarien

Как ли ще върне емигрантите?

Дори богатите бягат

Те трупат печалби в тази страна с най-ниска преразпределителна функция на държавата в ЕС, после отиват да живеят в места като Виена, където много високото държавно преразпределение прави възможно да има паркове, чистота, култура, детски градини, сигурност и тъй нататък. За децата на управляващата класа пък изобщо да не говорим – те в голямата си част са се насочили към чужбина, а това е най-ясният знак, че страната е безперспективна.

Една от най-тежките последици от превръщането на България в гастарбайтерска периферия на развития свят е появата на мотива „емиграция” като последен мирогледен аргумент – които още са млади, сами мислят за този вид „окончателно решение на житейския проблем”, които вече нямат сили, възпитават децата си в готовност един ден да поемат навън. Ако политиката е безумна, ако няма закони, работа, приятни за живеене градове, наместо да се боря, да гласувам, да протестирам, да се включвам в партии или граждански движения - ей го автобуса, взимам си шапката и те да се оправят както могат. Обществото, тъй да се каже, изпуска парата - най-яростните заминават и за известно време нещата се успокояват. Колкото повече гурбетчии, толкова по-малко социални революции! Вярно, че някои от емигрантите се връщат, но мисълта, че винаги могат да се махнат, да намерят по-добро място, си остава дълбоко загнездена в ума им.

Да кажем, че г-н Борисов успее да върне една голяма част от емигрантите, както обещава. Осигурява им се работа в строителство на спортни зали и магистрали. Но каква е гаранцията, че утре няма да ги повикат в Южна Африка за още по-големи зали, при още по-добри условия? И към най-добрата заплата винаги може да се прибави още един долар или евро - това е добре известно от науката за чистите количества, математиката.

Pass Ausweis Reisepass Personalausweis

Днес българинът може да отиде където пожелае

Гражданите не са само стопански единици!

Мен ако питате, цялата тази работа със закрепването на хората към една национална общност и лоялността към нея не може да е въпрос икономически. Днес в България никой не вярва, че неговата държава по някакъв начин се вслушва в гласа му. Докато гражданите се третират единствено като стопански единици, те ще се реят все по-свободно из глобалния свят. Хората ще инвестират сили в страната си, ще се превърнат в „добър човешки материал” само ако чувстват, че тя зависи от тях, че те реално я управляват. Ако се промени дълбоко самият демократичен ред, който очевидно днес е в дълбока криза, ако им се предложи да бъдат по един нов начин субекти на политиката.

Как може да стане това не знам; явления като Уикилийкс, арабската пролет и движението за свободна интернет-култура дават някаква идея, но още твърде смътна. Как няма да стане обаче е ясно: ако, наместо с гражданите, властта управлява с монополисти и олигарси, ако, наместо да обсъжда и да се вслушва, продължи да играе медиен театър и да гъделичка тънки струни на народната душа с „ще върнем децата у дома”.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание

Реклама