Направи си сам. Журналист, учен, политик. | Новини и анализи от Европа | DW | 26.05.2019
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Направи си сам. Журналист, учен, политик.

Живеем в ерата на самодейните журналисти и учени, насъсквани от новите популисти. Тяхното оръжие е интернет, а врагът им е експертът. Покрай тях се озовахме в свят, в който мнозина вярват, че джендърът е някакъв демон.

Коментар на Ивайло Дичев:

Френската революция събори аристокрацията; кадифената детронира комунистическата номенклатура; дигиталният народ днес се бунтува срещу експерта - този последен остатък от хилядолетията на неравенство.

Комунистическите режими насъскваха народа срещу интелигенцията, за да въздигат в култ обикновения работник, Живков и Хрушчов бяха простодушни селяни. Зад фасадното равенство цареше една стръмна, бюрократична йерархия, пак от експертен, да не кажем феодален тип.

Истинският поход за равенство дойде с дигиталния обрат, който не само обеща, но и даде инструменти на равенството в ръцете на отделния потребител. Въоръжен с интерактивния Web 2.0, от началото на този век той най-напред се зае да детронира журналистиката като професия. Превърна се в норма да коментираш нещата, които четеш - както в античния театър да замеряш актьорите с подръчни предмети. Коментарите под статиите не преминаваха през никаква редакторска обработка; те не само даваха воля на лингвистичното несъзнавано на народа, но започнаха да се развиват в посока на собствени размишления, контрааргументи и любителски изследвания. Арсеналът се обогати с удобствата на специални платформи за блогиране и самоизразяване, търсачки за достъп до всевъзможни информации и програми за обработка на визуални свидетелства. В резултат на всичко това един аматьор днес може да произведе журналистически продукт, който поне по форма прилича на професионалния.

Редакцията препоръчва

Ерата на самодейните журналисти 

Радвахме се на гражданите-журналисти, които заобикаляха цензурата в диктаторски режими в Египет или Китай. Оказа се обаче, че подкопаването на властта не спря до диктатурите - самодейната журналистика започна да разрушава самата структура на демократичните общества. Доверието в медията, в професионалния журналист и етичния кодекс на гилдията беше заменено с доверие в "приятеля" от социалната мрежа, който препраща сензационно съобщение. Така неусетно се озовахме в свят, в който не само в периферна България вярват, че джендърът е някакъв демон, нападащ децата в тоалетните и сменящ пола им. Французи в жълти жилетки палят автомобили, възмутени от това, че Макрон щял да даде Елзас на германците.

Според огромна част от европейците, евробюрокрацията се занимава с това да мери кривината на краставиците, макар че законът за зеленчуци от първа категория е отменен вече десет години. Аматьорът-журналист обаче не си дава труда да провери колко точно наброява уж раздутата евробюрокрация, която обругава - ако го направи, ще разбере, че заедно с чистачките тя е към 50 000 човека, т.е. около половината от администрацията в шестмилионна България. Но да имаш хоби значи тъкмо това: да правиш онова, което те вълнува. А за цялостен поглед върху процесите просто нямаш време, защото работиш друго. Затова от отделния случай скачаш на обобщения - някъде мигрант нападнал някого, ерго мигрантите са джихадисти.

Този мозаечен тип мислене днес се простира далеч извън журналистическата сфера. Самодейни учени правят своите разследвания в свободното си време, доказвайки едни или други свои предубеждения. С помощта на пощипнати оттук-оттам генетически теории патриотични потребители доказваха автохтонността на албанците или че българите нямат нищо общо с турците. Бдителни американци, снабдени с подходящи апове, правеха спектрален анализ на взривовете в Световния търговски център, за да докажат предварителното си убеждение, а именно, че властите били минирали сградите отвътре. Любими теми на самодейната наука са демографията, ислямът, нестандартната сексуалност. В много случаи подобни самонавивания водят до фатални резултати - стрелба по тъмнокожи или отказ на родителите да имунизират децата си. В България много хора сериозно вярваха, че епидемия по животните миналата година не е имало и правителството се е забавлявало да избива животни. Как сглобиха мозайката на това си знание? Снимка на щастливо козле, което няма вид на болно, изказване на безотговорен политик от БСП, разкрития за злоупотреби на министерството по друг повод, историята на Пол, който хуманно се застъпи за кравата Пенка...

Дубравка Угрешич го нарече "караоке култура": тя подмамва човека да се почувства важен, да пее фалшиво под акомпанимента на записа. И вместо от света, да се интересува само от собственото си его. Работата е там, че това караоке съвсем не е така спонтанно, както ни изглежда: музиката дирижират новите популисти, които се домогват до властта като насъскват (дигиталните) маси срещу експертите. Основното им качество е, че са нови, неопитни, както в сериала "Слуга на народа", който новият президент на Украйна ще пресъздаде в действителността.

"На народа му е писнало от експерти"

Очаквано в центъра на атаката си срещу демокрацията Доналд Тръмп, постави удара срещу традиционните медии. Той не спори с тях, а просто ги заменя с туитовете си, които заобикалят институции, кабинет, съветници; обръщат се директно към гражданите, в един напълно аматьорски стил, а понякога и правопис. Лидерът-популист оглавява новия бунт на масите - говори простичко, понякога брутално, с нечувани от времето на тоталитарните режими грубости и обиди. Колко разпасани са тези хора видяхме в клипа на подпийналия Щрахе, готов да продава страната си; Сидеров пък замеряше келнери в Белгия с тапи от шампанско. Хора от народа, непосредствени, автентични! Попитан дали има къща в Барселона, Борисов развесели публиката с живописен разказ за братовчедите си, които шамаросвал по народному. Сивият кардинал на полската "Право и справедливост" Качински промени курса на страната си възоснова на достойна за жълтата преса конспиративна теория, че брат му бил убит от руснаците. Салвини обединява антиевропейските популисти около девиза "Европа на здравия разум". Демек, лесна работа е управлението - махаш правилата и караш по слух. Защото, както каза самоукият бивш британски министър на правосъдието и настоящ министър на екологията Майкъл Гов, който е яростен брекзитър: "на народа в тази страна му е писнало от експерти".

Няма невинни. Гражданите искат радикална демокрация, която да постави под контрол отлетелите твърде високо надменни меритократи. Популистите използват момента, за да се отърват от онези, които биха могли да ги контролират. Защото гордият национален суверенитет най-често е оправдание да правим каквото си знаем на принципа на Коза ностра ("наша работа").

 

Реклама