Нали щеше да има български отговор на Истанбулската конвенция? | Новини и анализи от България | DW | 31.10.2018
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Нали щеше да има български отговор на Истанбулската конвенция?

България няма да ратифицира Истанбулската конвенция, а ще си напише свои закони, които да я заместят. И които да не съдържат онези "опасни" думички. От този анонс изминаха 10 месеца - и към две дузини убийства на жени.

Коментар от Татяна Ваксберг:

Какво стана с идеите на БСП да защитава жените без помощта на международни документи? Нали помните как започна историята: първо крайната десница в лицето на Красимир Каракачанов пусна фалшивата новина, че в Истанбулската конвенция се регламентира третият пол, после крайнодесни, леви и пропутински сайтове започнаха да повтарят втората поред фалшива новина - че понятието “джендър”, което се използва в документа, всъщност е синоним на “гей”, а накрая БСП взе да говори по-силно от всички и дори обяви, че е намерила решение на “проблема”: няма да се ратифицира международната конвенция, а ще се напишат национални закони, които да я заместят. И тези закони няма да включват думите, набедени за опасни.

12 реда и половина

Оттогава изминаха десет месеца - и към две дузини убийства на жени от техни партньори. А от БСП получихме законодателна инициатива в размер на 12 реда и половина. Но за съдържанието им - след малко. Първо да направим едно важно уточнение.

Разбира се, че една конвенция не може да спре убийствата. Но тя можеше да направи друго: постепенно да ги намали, като заложи на политиките за превенция. Казано направо и с примери: един документ не би спрял нито Северин от Русе, нито Викторио от София, но той би могъл да ограничи социалното оформяне на други като тях в следващото поколение - предимно чрез образователни политики, разрушаващи стереотипното схващане за пола. Би могъл да въведе и механизми за защита на жертвите далеч преди нещата да са стигнали до крайни прояви - чрез отворени телефонни линии, настаняване в кризисни центрове, прехвърляне на отговорността за преследване на насилника върху държавното обвинение, както и чрез нещо, което не е никак популярно в България, за разлика от фалшивите новини: психотерапия на самия насилник. Последното е мярка, прилагана от държавата с цел да се ограничи вероятността от рецидив. Но разговорът за половете и стереотипите към тях е толкова нежелан в България, че изманипулираната му първа поява успя да доведе до изкривената мисъл, че няма нужда от законови рамки, щом така и така за нищо не служат.

Но да се върнем към БСП, която искаше да защитава жените със собствен законодателен потенциал. "БСП внася пакет от законодателни мерки за борба срещу домашното насилие” - подобни заглавия прикриват неприятните факти. В действителност БСП е внесла предложения за изменения в два закона, като и двете са в противоречие с други закони. И нито подлежат на реализация, нито запълват реални нужди на жертвите.

Предложенията на БСП

Първото предложение е за три текста в Закона за защита от домашно насилие. Внесено е на 2 февруари тази година, на вълната на оркестрираната паника от Истанбулската конвенция. Прието е на първо четене на 9 май, но по-нататък изглежда изоставено. Социалистите предлагат да се изгради по един кризисен център във всяка област, като задължението за това е прехвърлено на Министерския съвет. Именно това прави предложението неработещо: то прехвърля прерогативи на общините върху правителството. Три министерства обявиха, че предложението противоречи на други закони. ГЕРБ подкрепиха текста на първо четене - само защото по принцип одобряват създаването на кризисни центрове.

Татяна Ваксберг

Татяна Ваксберг

Второто предложение е за три текста в Наказателния кодекс. Левицата ги внесе на 18 януари, а на 4 април те бяха приети на първо четене. Но по-нататък изглеждат изоставени. БСП предлага при разглеждане на средна телесна повреда да се взима предвид и дали жертвата е в роднински или съпружески отношения с извършителя. Това предложение има малко общо с понятието за домашно насилие. Първо, защото не всички телесни повреди са средни. И второ, защото не е предвидена хипотезата, че жертвата може да живее с някого на съпружески начала, без да има формално сключен брак. Левицата предлага и това: престъпленията от този характер да се разглеждат от прокурора след сигнал на жертвата, като тъжбата на пострадалия няма да може да се оттегля, щом веднъж е била подадена. Както уточняват депутатите от БСП, става дума за “така нареченото частно-публично обвинение”. Според неправителствения сектор, в случаите на домашно насилие е важно да се допусне, че делото може да започне и по сигнал на съседи или на медии.

А вече е ноември

Толкова за “пакета” закони на БСП. Малкото предложени мерки или не могат да се реализират, или нямат смисъл, а липсващото е съвсем осезаемо. Не е засегната темата за сексуалния тормоз във и извън съжителство, нуждата от защита от преследване, работата с извършителя, обучението на психолози и социални работници, необходимостта от съдебно-медицинска помощ в центровете...

През лятото ГЕРБ също обявиха, че подготвят “пакет от закони” за борба срещу домашното насилие - само че истински, а не като неработещите предложения, писани на коляно от БСП. Твърдяха, че ще ги внесат през есента, но досега не се е случило. А вече е ноември. Не е ясно също така как ще избегнат думата “джендър”. Все пак цялото насилие срещу жената е продукт именно на това, което тази дума означава в реалността: стереотипното схващане за ролята на двата пола в обществото.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание