Накъде ще тръгне Молдова? | Новини и анализи от Европа | DW | 14.06.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Накъде ще тръгне Молдова?

Тази неделя в Молдова се избират органи на местната власт. Макар и да са събитие с локално значение, те биха могли сериозно да променят политическия ландшафт в една от най-бедните страни в Европа, твърдят наблюдателите.

Изборите се провеждат на фона на сериозно напрежение в обществото и масови протестни акции срещу управляващите от дясноцентристката коалиция - заради скандала с изчезналия милиард от молдовските банки и икономическата разруха.

Битката за Кишинев

Много оспорвана е битката за кметското място в столицата с цели 17 кандидати. С най-големи шансове са представителката на опозиционната партия на социалистите Зинаида Гречаная и заместник-председателят на Либералната партия Дорин Киртоака. Социалистите искат да обвържат Молдова към Евразийското пространство, докато либералите виждат бъдещето на страната в Европа. А Дорин Киртоака, който два пъти е побеждавал на кметските избори и заема този пост от 2007 насам, е и привърженик на идеята за присъединяването на Молдова към Румъния.

Според политолога Олег Гончаров, сегашните местни избори са "огледално отражение на ситуацията от парламентарните избори през 2014, когато избирателите гласуваха не за личности, а за стратегическата посока на развитие на страната, отбелязана в партийните програми на кандидатите".

Кой още се кандидатира?

Chiril Gaburici

В навечерието на вота премиерът Кирил Габурич, разследван за фалшива диплома, подаде оставка

Новият играч на тези избори е гражданската платформа "Достойнство и справедливост", която обединява хора от различни националности, с различни политически възгледи и предпочитания, но обединени от недоволство към сегашното управление на страната. Платформата организира и един многохиляден протест, проведен в Кишинев - срещу злоупотребата с 1 милиард долара от молдовските банки и прехвърлянето им към офшорни зони. Главният обвиняем в тази афера, председателят на Административния съвет на Banca de еconomii и съпруг на руската певица Жасмин - Илан Шор бе поставен под домашен арест преди да се кандидатира за кметското място в град Оргеев. Изборният кодекс позволява подобно нещо, така че Шор беше освободен от домашен арест след регистрацията на неговата кандидатура в ЦИК.

И друг бизнесмен със скандална репутация е решил да става градоначалник - Ренато Усатий. Той е бизнесмен и политик, срещу когото в Молдова са заведени общо 17 наказателни дела - включително за нелегално финансиране на предизборната кампания на "Наша партия" с помощта на средства от чужбина, заради което партията беше отстранена от участие в парламентарните избори през 2014 година. Усатий беше принуден да напусне страната, опасявайки се, че ще бъде арестуван. Той се завърна обратно на 6 май, за да се кандидатира за кметското място в град Белций.

Großdemo in Chisinau/ Republik Moldau für die Wiedervereinigung Moldaus mit Rumänien

Демонстрация в Кишинев на привърженици на идеята за обединение с Румъния

По оценките на редица наблюдатели, Усатий е проруски ориентиран, а в програмата на неговата партия фигурира и намерението да се денонсира Споразумението за асоцииране на Молдова към ЕС. Усатий се надява, че след изборите много от новоизбраните общински съветници в различни градове на страната ще се съюзят за общи действия със съветниците от опозиционната партия на социалистите и така ще поемат властта в свои ръце.

За по-качествена власт

Междувременно правителството в Кишинев изрази своята загриженост от решението на градския съвет в град Белций - на 1 ноември т.г. да се проведе референдум за разширяването на пълномощията на местната власт. За такова допитване гласуваха съветниците от Комунистическата партия. Депутатът от Либерално-демократическата партия Валерий Стрелец заяви по този повод, че "някой се опитва да инсценира сепаратистки настроения в Белций, представяйки ги като искания за финансова автономия".

Според политически наблюдатели, изборите на 14 юни могат съществено да променят политическия ландшафт в страната, възстановявайки превеса на левите и лявоцентристките сили. Тези избори биха могли да се превърнат във фактор за натиск над централната власт на страната, смята политоложката Наталия Узун. Тя настоява, че хората все пак се стремят да изберат качествена власт, като вече не се влияят толкова силно от геополитическите пристрастия на отделните партии.

Редакцията препоръчва