Накъде тръгна Източна Европа | Новини и анализи от Европа | DW | 23.05.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Накъде тръгна Източна Европа

Навремето мнозинството в Полша, Чехия, Унгария и Словакия мечташе за ЕС. Щом станаха част от него обаче, Общността започна да губи привлекателността си. Днес тези страни се обърнаха към "нелибералната демокрация".

Коментар на Карл-Петер Шварц от ФАЦ:

Еуфорията, която беше обзела държавите от Вишеградската четворка (Полша, Словакия, Чехия и Унгария) в началото на новия век, е почти безвъзвратно отлетяла в днешната Европа на страха, недоверието и стагнацията. От "връщането си в Европа", разбирано като присъединяване към НАТО и ЕС, нациите, отървали се от комунизма, се надяваха да спечелят свобода и самостоятелност, сигурност и растящо благосъстояние.

Те очакваха обаче и друго: че членството в ЕС ще им помогне да обезвластят корумпираните комунистически елити в политиката и икономиката, да освободят правосъдието от тяхната хватка и да уредят честно и прозрачно публичната сфера. На народните допитвания провели се през пролетта на 2003, триумфираха привържениците на европейското членство: 77% в Чехия, 78% в Полша, 84% в Унгария и 94% в Словакия се обявиха "за" ЕС.

Редакцията препоръчва

Как ЕС изгуби привлекателността си

Но едва станали част от Общността, настроенията там се промениха. На Брюксел вече не се гледа като на съюзник в борбата срещу корумпираните елити в собствената страна, а като на съюзник на въпросните стари елити, който им помага да се измъкнат от задължението за отчет пред обществото, писа още през 2007 българският политолог Иван Кръстев. В резултат на това, според Кръстев, възниква политика, в която популистите заемат открито антилиберални позиции, докато елитът тайно изповядва антидемократични настроения. Кръстев, който е блестящ познавач на източноевропейските общества, нарече своето есе на тази тема "Часът на популистите".

След присъединяването на тези страни към ЕС започна нова епоха: европейският проект започна да губи привлекателността си. Избирателите бяха все по-често склонни да наказват проевропейски настроените елити и вместо това да одобряват защитата на националния суверенитет и националното своеобразие. Тази тенденция се засили многократно в хода на миграционната криза. Правителствата на държавите от Вишеградската група знаят, че болшинството от населението в техните държави днес отхвърля въвеждането на задължителни квоти за разпределението на бежанците.

Което за едните е популизъм, за други е демокрация. През 2005 полските национал-консерватори за първи път спечелиха изборите в тяхната страна, през 2015 – за втори път. В Словакия Роберт Фицо управлява със своята лявопопулистка партия "Смер-социална демокрация" от 2006 до 2010, както и от 2012 до 2016. Независимо от по-лошия си резултат на парламентарните избори през март тази година, Фицо все още е на власт. В Унгария избирателите подплатиха властта на партията на Виктор Орбан "Фидес" през 2010, както и през 2014 с мнозинство от две трети. В Чешката република десетилетието на бурни политически кризи завърши през 2013 с прекия избор на левия популист Милош Земан за държавен глава, както и с пълното поражение на проевропейските консервативни партии и възхода на популистката АНО на милиардера Андрей Бабиш.

Разбира се, има големи разлики между католическите полски националисти и словашките леви популисти, между консервативната "Фидес" в Унгария и чешката партия на предприемачите, която се върти ту наляво, ту на дясно в зависимост от настроенията на своя собственик.

Само че пораженията на унгарските социалисти, на полските либерали, както и на чешките и словашки консерватори показват, че шансовете за успех на партиите в страните от Вишеградската четворка намаляват в същата степен, в която тези партии се идентифицират с ЕС. От току-що публикувано допитване става ясно, че едва 37% от чехите изпитват доверие към ЕС – това е най-ниският резултат от 2004 година насам.

През 2014 Орбан обяви, че се задава ерата на нелибералната демокрация

През 2014 Орбан обяви, че се задава ерата на "нелибералната демокрация"

"Тиранията на мнозинството"

В Източноцентрална Европа започва сякаш да се налага един радикален демократизъм, който не се притеснява от това, че правовият ред дава "колатерални щети". Тази "тирания на мнозинството" е насочена срещу "онези горе" (т.е. ЕС и свързаните с него национални елити, банките и чуждестранния капитал), а нерядко и срещу "онези долу" (ромите, мигрантите и други етнически, религиозни или сексуални малцинства).

Мястото на желанието за реформи и модернизация бе заето от един национален и социален протекционизъм, който претендира, че може да защити местния живот от последиците на европеизацията и глобализацията, и най-вече от предизвикателствата на мултикултурализма и масовата миграция.

Така Виктор Орбан например обяви, че се задава "нова ера", през която либерализмът и либералната демокрация щели да отстъпят място на традициите, патриотизма, морала, религията и семейството.

Но балансът между демократичния принцип за мнозинството и либералния конституционализъм, който ограничава волята на избирателите, не е застрашен само в Източна Европа, а навсякъде, където политиката се прави в името на Volonté générale ("Ние сме народът"). Може да се окаже, че Полша, Словакия, Чехия и Унгария в момента изпробват модели, които постепенно да бъдат приложени и в други европейски страни.

Карл-Петер Шварц, ФАЦ

"Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"

www.faz.net

Всички права запазени! Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main

Реклама