″Най-щастливият ден в живота ми″ | Новини и анализи от Европа | DW | 26.10.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

"Най-щастливият ден в живота ми"

Преди година Алаа Худ бяга от войната в Сирия. Но бяга сам. Детето и съпругата му остават в Дамаск. Днес, след 400 дни раздяла, тримата са най-сетне отново заедно, а новата им родина се казва Германия.

default

Алаа Худ

Габриел е само на три годинки, но вече е преживял много. Една трета от живота си е прекарал без баща си, който преди година бяга от гражданската война в Сирия. 29-годишният Алаа Худ е вече от месеци в Германия и през цялото време преследва една-единствена цел - да се събере със семейството си. Днес, след 400 дни раздяла, той отново може да прегръща детето си.

"В Сирия синът ни си запушваше ушите с възглавница, за да не чува грохота на прелитащите самолети и падащите бомби", разказва Хиба, майката на Габриел. Двамата пътували ден и половина до Германия - първо с кола до Бейрут, а оттам със самолет до Дюселдорф с междинно кацане в Белград. "Радвам се, че в Германия ще можем да започнем нов живот. Най-сетне сме отново заедно", казва 26-годишната сирийка.

Една година, един месец и пет дни

"Една година, един месец и пет дни - толкова време бяхме разделени. Това беше истинско мъчение. Алаа много ми липсваше", споделя Хиба. Двамата се познават от девет години, а от четири са женени. Гордият татко не може да се откъсне от детето си, а усмивката не слиза от лицето му: "Това е най-щастливият ден в живота ми", казва ни той.

През последната година Алаа е преодолял множество препятствия. Лодката, на която се качва в Турция, се преобръща. Няколко часа Алаа се носи във водата. Спасява го гръцката брегова охрана. После успява да се добере до Атина, където един каналджия му помага да стигне до Франкфурт. По-нататък одисеята му преминава през няколко лагери за бежанци, а накрая Алаа се озовава в едно малко селце в областта Айфел. През следващите 10 месеца, докато се обработва молбата му за убежище, 29-годишният сириец си дели една стая с още седем бежанци. Крепи го надеждата, че молбата му за убежище ще бъде одобрена - и че тогава право да дойдат в Германия ще имат и съпругата и детето му. След месеци на мъчително чакане, през юли тази година пристига решението на германските власти: Алаа може да остане в страната. Малко след това той се премества в Бон, където си наема стая в едно жилище.

През цялото това време Алаа поддържа връзка със съпругата и детето си. Но само по телефона, тъй като лошият интернет в Сирия не позволява връзка в Скайп. Алаа направо се поболява от мъка по семейството си: "Преди не сме се разделяли за повече от три дни", разказва ни той.

Deutschland Familie Houd am Flughafen

Отново заедно: Алаа с детето и съпругата си

Нов живот

Настъпва денят, в който тримата отново ще са заедно. Алаа признава, че цяла нощ не е мигнал от вълнение. Но изобщо не изглежда уморен. Даже има планове за деня: иска веднага да купи на сина си велосипед. "Майка му ми разказа, че е много буен. Та затова искам да му купя велосипед - за да може да изразходи всичката тази енергия", казва Алаа.

Още на следващия ден тримата трябва да се явят в Службата за чужденците, където от тях се очаква да попълнят редица формуляри. Младото семейство вече знае, че попълването на документи е неразделна част от живота в Германия. Живот в сигурност и без грохота на падащи бомби.