Най-известният затворник на Турция | Новини и анализи от Европа | DW | 15.02.2019
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Най-известният затворник на Турция

Абдуллах Йоджалан, основателят на ПКК, е най-известният политически затворник на Турция. Той беше арестуван преди 20 години. Неговото влияние отслабва, но битката на ПКК продължава. Какво се случи оттогава насам?

И тази година се организират демонстрации и протести в защита на политзатворник номер едно в Турция Абдуллах Йоджалан. Въпреки подобни обществени прояви, неговото реално влияние отслабна, твърди германският политолог и експерт по проблемите на Турция Исмаил Кюпели в разговор с ДВ. "Това се отнася особено до младото поколение, което го познава само като затворник, а от затвора Йоджалан няма как ефективно да направлява Кюрдската работническа партия (ПКК)", казва експертът пред ДВ.

Какво се промени от 1978 насам?

През 1978 Йоджалан заедно с шепа свои съмишленици основа Кюрдската работническа партия (ПКК). Основната ѝ цел бе създаването на независима, социалистическа по характер, кюрдска държава. В името на тази цел през 1984 Йоджалан обяви курс на въоръжена борба, довел до унищожителна ескалация на насилие и контранасилие между ПКК и турската армия, в резултат на което загинаха близо 40 000 души.

ПКК се отказа от първоначално обявената си цел едва след като турските сили за сигурност задържаха Йоджалан пред гръцкото консулство в Кения на 15 февруари 1999 година. Вместо създаването на независима кюрдска държава, ПКК сега иска културна автономия и местно самоуправление на кюрдските региони в рамките на Турция.

В края на 2012 дори започнаха официални преговори за мир между турската държава и ръководството на ПКК около Йоджалан. Тези преговори завършиха през пролетта на 2015 с изработването на план за постигане на мира. С основаването на прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН) се появи и шанс насилието да бъде заменено от словесни схватки в парламента на Анкара.

Парламентарните избори от 2015 обаче промениха ситуацията коренно. Самоуверената ДПН поведе предизборна битка срещу Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган и постигна забележително добър изборен резултат. В резултат на това ПСР изгуби абсолютното си мнозинство, което силно я разтревожи и накара да загърби мирния процес в Турция. Той бе окончателно прекратен, след като през 2015 ПКК уби двама полицаи, които смяташе за съучастници на един атентат на ИД срещу кюрди край турско-сирийската граница. Турската армия отвърна на това с масивни бомбардировки, които изравниха съм земята цели квартали от кюрдските градове Диарбекир и Сизре.

ПКК обаче не се отказа от насилието, тя постоянно извършваше различни кървави атентати. От края на примирието през юли 2015 досега броят на убитите, според експерти, възлиза на над 4 300 души.

От тази спирала на насилието страда най-вече цивилното кюрдско население, твърди Исмаил Кюпели. "Ако турското правителство все пак реши да продължи преговорите за мир, много от кюрдите със сигурност биха оказали натиск над ПКК също да се върне на масата на преговорите", казва експертът.

Кюрдите в Сирия

Стратезите в Анкара обаче явно са твърде далеч от подобно намерение. Нещо повече: турското правителство разширява конфликта с кюрдите, пренасяйки го на сирийска земя, а турският президент Ердоган не пропуска случай да заяви, че кюрдските милиции (YPG) са клон на ПКК и следователно също са терористи.

Исмаил Кюпели, който в последната си книга "Битката за Роява, битката за Турция"* разглежда тъкмо тази тема, твърди, че между кюрдските милиции YPG и ПКК има преди всичко идеологически допирни точки. "В северната част на Сирия в бюрата на YPG можете да видите портрети на Йоджалан. Само че за разлика от кюрдите в Турция, сирийските кюрди имат други интереси и друг исторически опит в отношенията си с националната държава", казва Кюпели. В резултат на това сирийските кюрди били значително по-прагматично настроени - те са разбрали, че с режима на Асад в Дамаск може да се преговаря и че, ако се спазват определени правила и се прояви готовност за подчинение, могат да се постигнат и компромисни решения - както например в края на декември, когато кюрдите в северносирийския град Манбидж извикаха сирийската армия на помощ срещу напиращите турски войски.

Следвайки тази тактика, кюрдите в Сирия междувременно разполагат със сериозна власт. Те контролират обширна област край границата с Турция, където са въвели самоуправление. Тъй като милициите YPG се смятат и за най-важния съюзник на САЩ в Сирия, кюрдският въпрос междувременно се превърна в твърде комплексен проблем, в който се преплитат различни международни интереси.

Повечето кюрди в Сирия и в Турция явно гледат вече на YPG като на основен защитник на техните права, докато ролята на ПКК и бившия ѝ лидер Абдуллах Йоджалан постепенно избледнява.

*Роява - област в северната част на Сирия

 

Реклама