Най-голямата криза на Путин | Новини и анализи от Европа | DW | 19.12.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Най-голямата криза на Путин

Путин е убеден в правотата си и въпреки главоломния срив на рублата се опитва да излъчва сила и оптимизъм. Но неговата най-голяма криза вече започна, твърди Инго Мантойфел в коментара си.

От гледна точка на Путин, тазгодишната му голяма пресконференция би могла да се обобщи съвсем накратко: във външнополитически план Русия е напълно права, а той - Путин - въпреки всички проблеми с рублата, успява да държи нещата под контрол.

В изявлението си Путин подготви руския народ за тежки икономически времена, но - както заяви - най-късно след две години световната конюнктура отново ще се е оживила, а руската икономика ще се е прекроила. Дотогава затрудненията ще се преодоляват с помощта на големите руски валутни резерви, обясни Путин и похвали последните стъпки на Централната банка и на правителството, насочени към укрепването на рублата.

По логиката на пазарната икономика, значителното увеличаване на основния лихвен процент до 17 на сто е правилното средство за стабилизиране на рублата. Но въпреки това е съмнително, че плановете на Путин ще се реализират толкова лесно.

Ще стигнат ли парите?

Валутните резерви в размер на 420 милиарда долара са определено добра предпоставка за справяне с икономическите и най-вече със социалните затруднения. Но въпреки този относително солиден резерв съвсем не е сигурно, че тези пари ще стигнат за решаването на всички проблеми. Тъй като руската държава ще трябва да направи големи разходи не само заради укрепването на рублата. Така например Путин обеща, че пенсиите и заплатите на държавните служители, за които знаем, че са основна опора на неговата власт, ще растат в съответствие с инфлацията.

Пари ще трябват и другаде: банките и най-вече големите държавни концерни като Роснефт, Газпром и железниците имат нужда от солидна финансова помощ - до края на 2015 година руските предприятия, повечето от които са държавни, трябва да изплатят 130 милиона долара външни задължения. И то на фона на западните санкции, които затрудняват рефинансирането на старите кредити за руските фирми.

Ingo Mannteufel

Инго Мантойфел

Големият въпрос е как в условията на спадащи държавни приходи заради срива в цената на петрола, стопяване на валутните резерви, нарастваща инфлация и основна лихва от 17 процента за новите кредити изобщо би могла да се осъществи обещаната диверсификация на руската икономика. И е точно толкова трудно да повярваме, че руската държава или водещите държавни концерни ще са в състояние през следващите години да реализират големи инвестиционни проекти в инфраструктурата, образованието или здравеопазването.

Актуалните трудности се задълбочават и поради факта, че структурните проблеми са известни от години: руската икономика, базирана предимно на природните суровини, трябва да бъде преобразена така, че да се превърне в една нова икономика, базирана на високите технологии, модерната индустрия и висококачествените услуги. Големият пропуск на управлявана от Путин Русия е именно този - че през изминалите 14 години, когато икономическите и външнополитическите условия бяха много по-изгодни, отколкото са сега, не бяха положени усилия за осъществяване на тази крайно необходима модернизация.

Началото на края?

Фактът, че сегашният икономически модел на Русия вече не функционира, е обаче само една съставна част на политическото уравнение, което поставя Путин под натиск: защото ако икономическата стратегия на президента не успее, неизбежно ще се появи въпросът за политическата отговорност. Не бива да забравяме, че високият процент одобрение за Путин си има и сенчеста страна - в руската политика вече няма никой друг, който би могъл да влезе в ролята на жертвен агнец. Както и да се наричат министър-председателят и шефката на Централната банка - в Русия отговорност за всичко носи Владимир Путин.

Тоест, актуалната криза е не само икономическа, но и най-голямата политическа криза на Путин. По време на годишната си пресконференция той фактически помоли да му се дадат две години време за решаването на тази криза. Остава да се види дали народът и преди всичко руският елит ще му предоставят това време.

Редакцията препоръчва