Най-голямата коалиция | Новини и анализи от България | DW | 14.10.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Най-голямата коалиция

Преференцията е на път да си отиде. Отношението на партиите към преференциалния вот ще бъде лакмусът за това, кой иска връщане на доверието в политическата класа и кой - да живее от 51 % негласуващи в България.

Осем партии влязоха в 43-то Народно събрание. Управленска коалиция между два субекта е невъзможна, освен ако не са ГЕРБ и БСП. Над 50% от имащите право на глас не го упражниха. В парламента вече има не едно, а две националистически движения. На този фон основният проблем на първите три партии се оказа не тотално делегитимираната политическа система в България, а единственият инструмент за реален граждански контрол върху нея.

Така между обясненията за невъзможни коалиции, необходимостта от компромиси в името на стабилността на държавата и всевъзможни оферти за явна или скрита подкрепа между довчерашни непримирими врагове, темата за пренареждането на листите се очертава като първата, по която първите по резултат формации са напълно единодушни. Преференцията пречи. Защото на два различни вота показа, че работи. Тя е в състояние да отнеме водаческото място на евроизбори на партиен лидер. И във възможностите ѝ е да пренарежда кандидатските листи дори на най-дисциплинираната партия –ДПС. Тя може да покаже колко е объркан електоратът на БСП и ГЕРБ с феномени като 15/15 и 9/9, но може да осигури място в парламента на социалист-бунтар, който е наказан с неизбираемо място в листата на левицата. Възможността за предпочитан кандидат може да реши въпроса с междупартийни спорове в коалиция, както се случи с Реформаторския блок на евровота, и да стимулира избирането на нормални хора, а не партийни апаратчици за представители на дадена общност, както се случи пак с РБ, но на парламентарните избори.

Бъг в системата

Antoaneta Tzoneva Bulgarien

Антоанета Цонева

Като цяло преференцията е инструмент, който мери степента на политическа ориентация на гласуващия, и е реален показател за неговата грамотност. Не на последно място тя е и единственият начин в настоящото ни законодателство, с което гражданинът е включен реално в уж демократичните процеси в държавата.

„Преференцията е бъгът в системата“, обясни преди време изборната експертка Антоанета Цонева. „За първи път от 25 години системата е хакната“, казва тя. И затова още в разгара на предизборната кампания тя предупреди, че след съставянето на парламент, формациите сами ще поискат да я премахнат или поне да направят прага за пренареждане такъв, че той да не действа. Индикации, че прогнозата ѝ ще се сбъдне, се появиха още преди съставянето на Народно събрание. И така първата и най-голяма коалиция в 43-я парламент вероятно ще се окаже тази за промяна на Изборния кодекс.

Намериха си и оправдания

Постепенни стъпки в посока представяне на преференцията като недобър, та даже и вреден инструмент предприеха от ГЕРБ в първата си официална пресконференция след обявяването на изборния резултат. Вземайки за повод високия брой недействителни бюлетини и случая в Кюстендил, където заради преразпределението на гласовете мандат получават ДПС и кандидатът им Александър Методиев (бат' Сали – бел. авт.), в петък от ГЕРБ се обявиха за промени в закона.

Допълнително масло в огъня на недоволството срещу преференцията налива и случаят с избраните деветима души чрез пренареждане и по грешка. Заради получения номер 9 в бюлетината на ГЕРБ, деветима души, поставени под девети номер в листите на партията, бяха пренаредени и получиха места в парламента. Засега половината от тях се отказаха от депутатските банки и декларираха пред ЦИК, че не желаят да бъдат обявени за избрани.

Bulgarien Präsident Rossen Plevneliev

Преференцията - обща грижа на първите политически мъже

Срещу преференцията се оформят и сериозни настроения в БСП, заради големия брой невалидни бюлетини. От левицата твърдят, че заради преференциалната кампания, която са развивали някои кандидати, избирателите им са се обърквали масово и в квадратчетата за партийните номера са отбелязвали и преференциалните, което е направило невалидни хиляди бюлетини. В ДПС пък от самото начало са против възможността за пренареждане и още при приемането на Изборния кодекс настояваха прагът на успешния преференциален вот да бъде над 50%.

С тези си заявки, ако се състави правителство и има работещ парламент, срещу преференцията ще се обявят и ще работят трите най-големи партии – ГЕРБ, БСП и ДПС, които по изборното законодателство често демонстрират единни позиции. Основният им аргумент, видим отсега, ще бъде, че избирателите не са разбрали как функционира пренареждането и, в желанието да затвърдят вота си, са отбелязвали партийния номер и в графата за преференция. Дори и това да е факт, около половин милион души използваха съзнателно възможността да си изберат конкретен кандидат на евровота. Тогава гласувалите с преференция бяха над 25 %. Само няколко месеца по-късно, на изборите за Народно събрание, числото на искащите да бъдат представлявани от конкретна личност скочи на 34 %", според данни от ЦИК.

Елитът срещу избирателите си

Очевиден обаче е сблъсъкът между политическия елит и тези, които му гласуват доверие. Докато в интерес на избирателя е да може да посочва кой точно да го представлява и в последствие да има „по-големи права“ в търсенето на отговорност от него, партиите (особено големите) нямат никаква нужда от това да не могат да изчислят кой техен функционер ще попадне в НС. Тогава съставът на парламентарните групи става непредвидим, а възможността да продиктуваш гласуване, което да избере Делян Пеевски за шеф на ДАНС, има по-малки шансове.

Symbolbild Fernstudium

Всеки трети избирател е използвал преференцията

Освен непредвидимостта на попадащите в парламента, преференцията поставя партиите пред още един голям проблем – състезанието между собствените им кандидати. За да спечелят гласа на няколко души повече, мераклиите за народни представители, наред с позволените средства за политическа битка, ползват и целия арсенал от непочтена агитация. Като се започне от очернянето на съпартиеца-конкурент и се стигне до издайническо подхвърляне на компромати за него пред електората. Апаратчиците от централите на формациите оценяват добре, че подобно поведение подкопава доверието в самата политическа сила. Но отказват да приемат, че то демаскира организациите и ги осветява в целия им блясък като кръг на лични, а понякога и корпоративни интереси, без политическа идеология.

В този смисъл преференцията и нейното пряко и косвено въздействие е на път да разкрие реалното лице на политическата машина в България. А отношението към нея ще бъде лакмус, показващ кой ще работи за връщането на доверието на избирателя в системата и за кого работи наличието на 51 % негласуващи българи.

Редакцията препоръчва