Наистина ли се споразумяха за името на Македония? | Новини и анализи от Европа | DW | 13.06.2018
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Наистина ли се споразумяха за името на Македония?

Атина и Скопие постигнаха споразумение в спора за името на Македония. В Гърция обаче не всички са доволни от този компромис. Очертава се и истински вътрешнополитически конфликт.

Това е "голяма дипломатическа победа и голям исторически шанс", заяви гръцкият премиер Алексис Ципрас в телевизионно обръщение във вторник вечерта. В края на краищата "северните съседи" се съгласиха да преименуват страната си на "Северна Македония". Това име, допълни Ципрас, ще трябва да бъде възприето от всички останали държави в света.

Под въпрос е обаче дали ще се стигне дотам, тъй като над 140 държави вече са признали официално малката балканска държава под името, което е записано в конституцията ѝ – т.е. "Република Македония". Политологът Йоргос Цогополус смята, че всичко ще зависи от това дали всички страни в света действително ще възприемат новото име. Политологът  от атинския Институт за международни отношения Константинос Филис смята, че "основната насока е положителна". Според него обаче трябва да бъдат доуточнени някои въпроси. Например дали Гърция ще признае и македонския език, както и наличието на "северномакедонско" гражданство.

Според непотвърдени информации на гръцките медии, Алексис Ципрас и неговият колега Зоран Заев ще се срещнат идните дни в региона на Преспанското езеро, за да подпишат споразумението. Преди това македонският външен министър Никола Иванов ще посети Берлин.

Гръцкият външен министър е оптимист

В понеделник гръцкият външен министър Никос Коциас заяви за телевизионния канал "Kontra Channel" следното: "Имаме нужда от споразумение, което да се окаже трайно и да се приеме от народите“. Според него, Гърция е постигнала няколко важни неща – например това, че към нея няма да могат да се предявяват териториални претенции. Споразумението на практика ще признае съществуващите граници и ще сложи край на спекулациите за съществуването на малцинство в страната, заяви още Коциас.

Спорът за името се води от над 25 години. След разпадането на Югославия през 1991 година малката страна на север от Гърция обяви независимостта си под името "Република Македония". Гърция не признава това име, защото се опасява от териториални претенции към едноименната гръцка провинция. Дълго време различните гръцки правителства отхвърляха всяко компромисно име, което съдържаше прилагателното "македонски" под каквато и да е форма. Все пак през 1995 година двете страни постигнаха временно споразумение, според което Атина призна съседната държава под името "Бивша югославска република Македония".

Скептиците в Гърция не искат да използват и това име и предпочитат да говорят за "скопска държава". След левия завой в Атина през 2015 година и особено след смяната на властта в Скопие през 2017 година и двете страни положиха нови усилия да решат спора за името. "След постигнатото съгласие между Ципрас и Заев могат да започнат и преговорите за прием на Република Северна Македония в НАТО", казва политологът Никос Филис.

Куриозите на атинската политика

В същото време вътрешнополитическата ситуация в Гърция е напрегната. Дяснопопулистката партия АНЕЛ, която е по-малък партньор в коалицията на Ципрас, е категорично против всякакво компромисно решение по темата. "В това отношение не се е променило нищо", заяви председателят на АНЕЛ и министър на отбраната Панос Каменос на пресконференция във вторник. Той допълни, че ако някои от неговите депутати в парламента гласуват за компромиса, ще бъдат изключени от партията. След това обаче изненада аудиторията като заяви, че все пак ще подкрепи управляващата коалиция, в случай че Ципрас успее да прокара компромиса.

Без подкрепата на АНЕЛ Ципрас обаче не разполага с необходимото мнозинство в парламента и ще се окаже зависим от гласовете на опозиционните партии – и най-вече от тези на социалистите. Ако Ципрас успее да се справи с тази сложна ситуация, към куриозите на атинската политика ще се прибави още един. Точно социалистите, които са открита опозиция на сегашния премиер и настояват за нови избори, биха подсигурили политическото оцеляване на Ципрас, докато собствените му съюзници си играят на опозиция без да искат да напуснат кабинета.

Редакцията препоръчва

Реклама