1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
Снимка: picture-alliance/dpa

Наистина ли България е най-корумпираната?

Ясен Бояджиев
15 януари 2018

Чуждите медии неизменно описват България като най-корумпираната. Но заради някои особености на българската действителност мястото на страната в тази класация не е съвсем адекватно. Ето защо:

https://p.dw.com/p/2qqbC

Коментар от Ясен Бояджиев:

На фона на трескавото оживление, обхванало държавата покрай европредседателството, в последните дни ярко се открои една дискусия, към която малцина остават безразлични: наистина ли България е „най-бедната и най-корумпираната страна в ЕС“? Това твърдение се повтаря от години, но употребата му стана особено натрапчива напоследък, когато заради председателството изведнъж всички големи международни медии обърнаха поглед към страната.

Вярно и невярно

С първата част на твърдението (най-бедната...) проблем няма - всички са съгласни с нея. Както е известно обаче, за разлика от бедността, за която има статистически данни, измерването на корупцията е доста по-сложно, защото за нея може да се съди само по косвени признаци. Това от една страна води до силно поляризиране на мненията по темата, а от друга дава възможност за прескачане от единия лагер в другия в зависимост от политическите пристрастия и от това дали „сме на власт“ или в опозиция.

Затова когато беше на власт, БСП силно се възмущаваше от твърдението, че България е „най-корумпираната страна в ЕС“, а сега го смята за безусловно вярно, повтаря го непрекъснато и дори се кани да внесе вот на недоверие заради него. Въпреки че всъщност самата тя има големи (даже пионерски) заслуги за налагането му, а пък днес не смее да обели и дума за най-ярките му проявления в наши дни. Любопитен факт е, че ДПС не е толкова ентусиазирано по този въпрос, но това е тема за друг анализ.

В същото време управляващите и техните медийни защитници и симпатизанти поставят под съмнение и дори напълно отричат верността на определението „най-корумпирана“ - всеки според натюрела и ролята, която си е избрал. От по-мекото наблюдение, че въпросните публикации „са доста подобни, да не кажа едни и същи" - тоест, клише, което се повтаря по инерция. До: „предубедени, поръчкови, лъжливи, интригантски писания“, позоваването на които е „самооплюване и мазохизъм“ - тоест, едва ли не международен заговор за очерняне. Кръвно обидени от тези публикации, те не спират да повтарят, че „корупция има навсякъде“ и че дори, понеже сме „малка и бедна страна“, тукашната корупция била като „детска игра“ в сравнение с корупцията на големите и богатите, които ни назидават.

Относително и субективно

Да, наистина всички медии, дори и най-качествените, за краткост и повече яснота (а донякъде може би и поради леност) понякога имат склонност да свеждат някои очевидни неща до набор от шаблони, които повтарят без много-много обяснения. Но това, че заради твърде честа употреба даден израз се е превърнал в клише, далеч не означава, че той не е верен. Още по-несправедливо и абсурдно е да се говори за медии като „Гардиън“, „Ди Цайт“ или „Монд“ така, сякаш става дума за неизброимите български медийни бухалки, оцветили всичко около себе си в кафяво.

Както стана дума, разговорът за корупцията винаги е съпътстван от доза относителност, условност и субективност. Особено в среда, в която отношението към нея е донякъде двусмислено, да не кажем благосклонно - в зависимост от това дали си от страната на плащащите или на получаващите. Тъй че е трудно да се каже дали България е точно първа по корупция в ЕС или не съвсем - зависи кой и как мери. Има обаче и някои безспорни ориентири, които съвсем ясно показват къде сме ние.

Ето ги ясните ориентири

Ако сравняваме само две отделни и сходни по предмета си корупционни сделки в България и в някоя от европейските държави, които са на обратната страна на класацията, е твърде вероятно да се окаже, че в България финансовите щети наистина са по-малки. Да допуснем например корупционен пробив при ремонт на булевард или при доставката на нови автобуси в София и в Берлин. Заради разликите в мащабите и в стандарта на цените, източените там публични средства може наистина да се окажат повече.

В страни като Германия обаче подобни пробиви са по-скоро изключение. Докато в България са широко разпространена практика. Според миналогодишните анкети сред българския бизнес, 70% от обществените поръчки в страната са нагласени. 88,5% от анкетираните смятат, че офертите на участниците са оценявани необективно, а над 80% - че в конкурсите има тенденциозно поставени условия в полза на конкретен изпълнител.

Друга съществена разлика е, че там вероятността „да те хванат“ е голяма, докато тук е незначителна. Миналия месец официални данни показаха, че прокуратурата няма нито едно разследване за подкуп срещу депутат, министър, заместник-министър, областен управител или какъвто и да е друг представител на изпълнителната и законодателната власт.

Далеч по-важно е обаче, че ако там те хванат, вероятността да си получиш заслуженото клони към 100 процента, докато в България тази вероятност (особено за „едрите риби“) клони към нула. По този показател България се откроява силно не само на фона на страни като Германия, но и спрямо, да кажем, „родината на мафията“ Италия, а вече дори и спрямо Румъния, с която иначе вървим в пакет.

Ясен Бояджиев
Ясен БояджиевСнимка: DW/P. Henriksen

Когато корупцията става излишна

Някои биха окачествили липсата на хванати и наказани като доказателство за това, че тук корупцията е на път да изчезне. И в някакъв перверзно-парадоксален смисъл може и да са прави. Всъщност, става дума за два парадокса, които се развиват паралелно, но в обратни посоки. От една страна с корупцията се случва нещо като гигантска колективна зрителна измама - когато нещо става толкова голямо, че не можеш да го обхванеш с поглед, започваш да не го забелязваш. От друга страна концентрацията на власт в ръцете на малка група хора прави излишна корупцията в нейния тесен смисъл. Няма нужда до купуваш или подкупваш някого, когато и без това владееш всичко - когато и трите власти се сливат в едни и същи ръце, когато контролираш всички държавни институции (включително тези, които би трябвало да те контролират), когато големи групи хора и цели бизнеси зависят или се страхуват от теб, когато разполагаш с почти пълен контрол върху медиите.

Разбира се, няма как да контролираш и чуждестранните медии. Но пък те рядко обръщат поглед към България. А и далеч не всички разбират в цялата им драматична дълбочина тези особености на българската действителност, които правят корупционното класиране на страната не само условно и относително, но и донякъде неадекватно. Вероятно е по-точно да се каже, че България е извън класирането.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Подобно съдържание

Подобно съдържание

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Какво ли би станало, ако "Възраждане" дойде на власт?

Какво си позволява "Възраждане"?

Георги Лозанов
Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ
Към началната страница