Надникване зад бурката | Новини и анализи по международни теми | DW | 16.01.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Надникване зад бурката

Положението на жените в ислямските държави изглежда еднакво почти навсякъде. В исляма обаче няма наложен единен образ на жената. За което виновни са си най-вече самите жени.

Мухамад Салих ал Мунаджид не е възрастен човек, но религиозните експертизи, които той пише, звучат доста архаично. Той ги публикува на "islamqa.info" - един от най-популярните салафитски сайтове в арабския свят. Там млад мъж го моли да му отговори на въпрос, който явно го затруднява: Как да се отнася с "робините", които живеят в родината му Саудитска Арабия - дали има право да влиза в сексуални отношения с тях, независимо, че е женен? Мъжът, задаващ въпроса, изобщо не пояснява какво има предвид под "робини", защото предполага, че това е ясно за всички - става дума за работещите в Саудитска Арабия домашни прислужнички от Югоизточна Азия.

"Консенсусът на теолозите"

Религиозният експерт Мунаджид не е особено затруднен с отговора: "Ислямът позволява на мъжа да има сексуални отношения с робиня, независимо дали има една или няколко съпруги, или пък изобщо не е женен". Ученият се аргументира с пасажи от Корана, с биографията на пророка Мохамед, както и с мнения на известни шейхове. Според Мунаджид, тези учени споделят единодушно това разбиране, поради което не е разрешено никому "да оспорва или да забранява това мъжко право". А онези, които все пак го правят, били "грешници, които се изправят срещу консенсуса на теолозите".

Фатвата за правенето на секс с азиатките, работещи като домашни прислужнички в Саудитска Арабия, е само една от множеството фатви, посветени на жените, повтаряни постоянно от саудитските религиозни лидери. Само през втората половина на 20 век те са публикували над 30 000 фатви -казва етноложката от лондонския School of Economics Мадауи ал Рашид. Такива са били посвещавани на брака, телесната хигиена, на всевъзможни медицински въпроси - все неща, в които набожните учени смятат, че имат право да навират носовете си.

Фереджето като символ

Screenshot - Muhammad Saalih Al-Munajjid

Скрийншот на телевизионния проповедник Мухамад ал Мунаджид

Представите на ултраконсервативните уахабити за жените са на единия полюс. На другия са представите на самите жени, независимо дали са ислямски феминистки или светски жени. Мненията на двете групи съвпадат само по едно - че отношението към жените играе основна роля за исляма. Софи Бесис – феминистка и историчка от Тунис – пише, че ислямските теолози все по-силно се опитват да припишат на Близкия изток категорична религиозна идентичност. Значителна роля за тази идентичност играели знаци и символи, характерни за традиционната носия на мюсюлманките. „Ислямистките движения предложиха на арабите типичното триединство „идентичност=религия =забулена жена”, което те пък възприеха без особени проблеми”, пише Бесис в книгата си „Арабите, жените, свободата”.

Както за мюсюлманите, така и за хората от другите религии, бурката си остава основният белег, символизиращ връзката с исляма. Но символите могат да бъдат тълкувани по различен начин. Западните феминистки смятат бурката за израз на липсваща женска еманципация. Културоложката от Мароко Ибтисам Буахрин пише в книгата си „Жената в исляма. Митове, оправдания и границите на феминистките критики”, че бурката е нещо като „подвижен дом”, който винаги напомня за това, че естественото място на жената е в дома ѝ.

Феминистки прочит на Корана

Prof. Amina Wadud

Ислямоведката проф. Амина Уадид

Но нима строго консервативните мюсюлмани наистина искат да държат затворени у дома своите жени и дъщери, а когато това не е възможно – поне под покривалото на бурката? Ислямските феминистки отхвърлят това и намират аргументи в Корана и различните му тълкувания, които говорят в полза на женските права.

Според живеещата в САЩ ислямска теоложка Амина Уадуд, Коранът не бива да се тълкува днес по същия начин, по който е бил разбиран във времето на създаването му. Това се отнасяло и до забулването. Така например Уадуд счита, че носенето на бурката е „израз на скромност”. Според нея „Коранът разглежда скромността като добродетел. Именно тя го интересува като основен ислямски принцип, а не забулването или изолирането на жената”.

Ислямът няма единна религиозна йерархическа структура. Затова различните религиозни тълкувания се различават - в зависимост от региона, социалните условия, а нерядко и от личните интереси. Такъв е, например, случаят с уахабитите в Саудитска Арабия. Тъкмо това разнообразие прави твърде трудно да се намери единно теологично становище по даден въпрос, включително и относно правата на жените в исляма.