Наглост под формата на ″услуга″ | Новини и анализи от България | DW | 05.07.2010
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Наглост под формата на "услуга"

Министерството на правосъдието и Висшият съдебен съвет искат повишение на съдебните такси, стана ясно миналата седмица. За аргументите на това, меко казано, нетактично искане е анализът на Ясен Бояджиев:

Какво получава българинът <br>в замяна на купищата пари?

Какво получава българинът
в замяна на купищата пари?

Мнозина веднага отбелязаха, че в криза като днешната искането е, меко казано, нетактично. Истинският проблем обаче не е толкова в размера на заплатите, бонусите и бюджета на една от най-привилегированите в материално отношение публични сфери.

"Услужливата" съдебна система

"Правосъдието е скъпа услуга и всеки, който иска да я ползва, трябва да плати за нея", обясни високопоставен представител на съдебната власт. Така аргументирано искането е и цинично. Защото превръща едно неотменимо право на гражданите и задължение на държавата в „услуга”, предоставяна или не по нечие благоволение.

Einkaufswagen Symbolbild Einkaufen

Нещо срещу нищо

Искането е и нагло. Защото, първо, чрез данъците ни въпросната „услуга” веднъж вече е платена. И най-вече защото, на всичкото отгоре, качеството на тази „услуга” е крайно незадоволително. Със своята „услужливост” към онези, които си плащат, и с безразличието си към останалите съдебната власт има съществен принос за царящите беззаконие и несправедливост. В България обаче претенции, подобни на нейната, не са изключение, а правило.

Качеството на "услугите"

Около 40 процента от доходите си, чрез всевъзможните преки и непреки данъци, такси и осигуровки, всеки работещ българин дава на държавата за „услугите”, които тя е длъжна да му предоставя. Какво получава, или по-скоро не получава, в замяна?

Данъкоплатецът плаща за администрация, която системно го краде и се държи с него сякаш не тя, а той трябва да я обслужва. Плаща за сигурност и ред, но го е страх да излезе на улицата. Въпреки че и в дома си въобще не е в безопасност.

Плаща за здравеопазване, срещу което не получава почти нищо, ако не си плати втори път. Плаща за образование, което прави децата му полуграмотни, ако не плати за частни уроци или, най-добре, за да избягат децата му в чужбина.

Trinkgeld

Все едни и същи плащат сметката за провалите...

Плаща за чистота и тъне в боклуци. Плаща за пътища, а получава дупки. Плаща за държава, която на всичко отгоре, докато се прави на негова благодетелка, нагло го лъже.

Прекалено висока цена

Тази държава му втълпява например, че данъците, които плаща, са сред най-ниските. Може и така да е. Но за трагичното качество на „услугите”, които получава срещу тях, те са прекалено висока и съвсем незаслужена цена.

Разбира се, донякъде за всичко това българинът си е виновен сам. Не само защото с гласа си излъчва представителите на тази държава. Но и защото постоянно и категорично трябва да търси сметка за онова, което плаща.

Автор: Ясен Бояджиев, Редактор: Александър Андреев

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание

Реклама