″Навсякъде трупове″: майка на три деца разказва какво е преживяла в Мариупол | Новини и анализи от Европа | DW | 25.03.2022
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

"Навсякъде трупове": майка на три деца разказва какво е преживяла в Мариупол

"Мъжът ми умря, а ние дори не успяхме да го погребем. Навсякъде имаше трупове": Юлия Гулакова, която е избягала от Мариупол с трите си деца и с майка си, разказва пред АРД какво е преживяла в обсадения от руснаците град.

Г-жо Гулакова, колко време Ви отне пътуването до Лвов, след като успяхте да избягате от Мариупол?

Юлия Гулакова:Стигнахме за три дни. Бомбардировките над Мариупол започнаха в началото на март, а седмица по-късно стигнаха и до нашия квартал. Ставаше все по-лошо. Всеки ден към 3-4 часá рано сутринта прелитаха самолети и хвърляха бомби над жилищни райони. Навсякъде из града имаше трупове. Нищо вече не е останало от нашия град. Не разбирам защо е тази жестокост.

Криехме се в мазетата - без вода, без ток или газ. В жилището беше много студено, а от студа водата в тръбите беше замръзнала. Долу в мазето беше малко по-топло. Когато след седмица напуснахме нашето убежище, просто не можах да позная квартала.

Сателитна снимка показва разрушенията в Мариупол

Тази сателитна снимка от началото на седмицата показва разрушенията в Мариупол

Редакцията препоръчва

В сградата, в която живеехме, беше избухнал пожар. Мъжът ми и синът ми се опитваха да загасят огъня. Но съпругът ми получи инфаркт. Със сина ми се опитахме да го съживим - напразно. Той умря, а ние дори не успяхме да го погребем.

Как успяхте да избягате?

Юлия Гулакова: Руските войници бяха откраднали гумите на колата ни. Предното стъкло беше счупено, а останалите стъкла просто ги нямаше. Брат ми се опита с други мъже да намерят някакви гуми, защото за мен и децата беше немислимо да напуснем по друг начин Мариупол. В един момент бяхме готови за тръгване. Преминахме през около 15 контролно-пропускателни пункта. Първо не искаха да ни пуснат, но някак успяхме да преминем. По-нататък се натъкнахме на доброволци, които ни осигуриха малко храна и възможност да се измием.

Сега накъде ще продължите?

Юлия Гулакова: Искаме да стигнем до Чехия. Наши познати ни казаха да се отправим натам. Решили сме да се доберем до Чехия и да останем там.

А защо не в Лвов?

Юлия Гулакова: Не съм предполагала, че ще изпадам в такава паника от воя на сирени. Вече се страхувам от всеки шум. Страх ме е, че всеки град може да бъде бомбардиран и разрушен. Не знаем къде ще падне следващата бомба.

*****

Вижте и това видео:

Ярославна от Киев: "Защо трябва да преминавам и през това?"